Нова изложба в Шанхайския исторически музей разкрива историята на китайската коприна

Шанхайският исторически музей представя нова изложба, която разказва за миналото на китайската коприна, една тъкан, която се появява за първи път в Китай преди 5000 години, както и как този ценен плат е достигнал Запада по Древния път на коприната.

Изложбата, която отвори врати на 25 декември, включва 139 експоната от четири музея – Шанхайския исторически музей, Китайския национален музей на коприната, Суджоуския музей на коприната и Нанкинската музейна администрация.

Големи градове от делтата на река Яндзъ, като Нанкин, Ханджоу и Суджоу, векове наред са били важни центрове за производство на коприна в Китай, казва Джан Ся, изследовател в Шанхайския исторически музей и куратор на настоящата изложба. От 16 в. този район се е славил с изкусното си майсторство и производството на първокачествена коприна.

По думите на Джан, изложбата е разделена на три части, като първата се фокусира върху традиционната изработка и декориране на коприна. Най-древният експонат е парче брокат с драконови и феникс мотиви от периода на Воюващите царства (475-221 пр. Хр.). Подобни мотиви могат да се намерят и върху бронзови и нефритени предмети от същия период, каза Джан за медиите преди откриването на изложбата.

Освен образците на древна изработка на коприна, изложбата включва още експонати, свързани с бубарство и изработката на коприна в изкуството, литературата и исторически документи.

Традиционните техники за изработка на коприна узряват в периода на династии Мин (1368-1644 г.) и Цин (1644-1911 г.) и могат да се открият главно в пет места, които са съсредоточени в района на делтата на река Яндзъ. Това са град Суджоу в провинция Дзянсу, районът Сундзян (в предградията на днешен Шанхай), град Ханджоу, град Дзясин, град Худжоу в провинция Джъдзян.

Друг експонат е бродерия в стул Гу от колекцията на Шанхайския исторически музей. Тя е била дарено от г-н Уан Шуейджун от Тайван, а творбата е създадена чрез комбинация от рисуване и бродерия върху сатен. Дълъг 1,87 метра и широк 45 сантиметра, експонатът е класически образец на Лусянюен, прочута школа по бродерия от Шанхай от периода на династия Цин.

Китайската коприна е представен по-късно през Централна и Западна Азия в Европа по Древния път на коприната и се превръща в една от най-важните търговски стоки между Китай и Запада, разказва Ху Дзян, директор на Шанхайския исторически музей.

След 12 в. бубарството, изработката на копринена прежда и тъкането навлизат и в Европа, казва още Ху. Там, коприната се развива в Италия първо, след което Франция започва да произвежда собствена коприна през 14 в. По-късно френският град Лион се превръща в център на копринената индустрия в Европа. Впоследствие Франция започва да поставя тенденциите в европейската мода с уникалния си стил в коприненото изкуство.

Втората част на изложбата включва копринено изкуство от Запада, от най-ранните тъкани от Пътя на коприната до уникалните стилове на Франция. Дизайнът и представянето на тази част са извършени с подкрепата на Музея за текстилно изкуство в Лион, въпреки че пандемията направи невъзможно доставянето на най-ценните артефакти на френския музей в Шанхай, добавя Джан.

С усъвършенстването на текстилните машини, визията на коприненото изкуство се променя напълно. Триизмерни десени започват да се появяват и изборът на цветове се обогатява. Стенни гоблени с реалистични изображения добиват популярност с изобретяването на Жакардовия стан през 19 в.

Третата част отвежда посетителите обратно в Китай в края на 19 в., когато китайските интелектуалци споделят разбиранията си за модерната западна цивилизация и постепенно представят западните индустриални системи в Китай, първо в района на делтата на река Яндзъ.

Оттогава насам Шанхай се превръща във важен център за текстилно производство в Китай, непрекъснато развива нови техники, машини и платове, които добиват влияние в сферата на модата и сред обществените сфери в страната.