Шедьовър на китайската архитектура – Храмът на Небето

Храмът на Небето (Тиентан) е построен през 1420 г. и е бил мястото, където императорите от династиите Мин и Цин (XIV-XX век) са извършили жертвоприношения към Небето и са оправяли молитви за богата реколта. Храмът на Небето е разположен на юг от Забранения град в столицата Пекин. Общата му площ е около 2,7 милиона кв.м. и е около четири пъти по-голям от Забранения град.

Древните китайци се отнасяли с особена почит към Небето и Земята. Императорите се наричат „синове на Небето“ и се смятало, че властта им е дадена от него. Владетелите почитали Небето и Земята с ритуали, които можело да бъдат изпълнявани само от тях. Още от най-дълбока древност на отдалечени и безлюдни места китайците издигали високи олтари, върху които императорът се качвал, за да се “срещне” със своята праотец – Небето или да отдаде почести на майка си – Земята. Първоначално Храмът на Небето бил използван и за двете цели, докато в 1530 г. император Дзядзин издига отделен храм на Земята в северната част на Пекин, а този в южната останал само за Небето.

Храмът на Небето е разделен на вътрешна и външна част, има южна и северна стена. Северната стена на храма е полукръгла, което символизира върховенството на Небето и неговата необятност, а южната е квадратна и е символ на Земята.

Залата за молитви за добра реколта (Цинйендиен) е разположена в северната част на храма и е носила различни имена: Дасъдиен – Зала за жертвоприношения или Дасяндиен – Зала за удоволствия. Строителството на залата започва през 1420 г. В нея всяка година императорите извършвали ритуали в чест на Небето, отправяли молитви за благоприятно време и богата реколта. Залата “Циниендиен” е издигната върху тристепенна кръгла платформа от бял мрамор. Покривът ѝ е покрит с тъмносини емайлирани керемиди и е увенчан с връх от самородно злато. Кръглата форма на залата символизира Небето, а керемидите – синьо небе. Преобладаващият цвят на сградите в Храма на Небето е различен от другите императорски постройки. Например, основните цветове в Забранения град са червено и жълт, което символизира императорската власт, а в Храма на Небето сградите са в лазурно синьо като безоблачни небеса. Броят на подпиращите колони в Залата “Циниендиен” е 28, наредени в три окръжности. Първата се състои от четири колони, всяка висока по 19 метра и дебела по 1,2 метра, символизиращи четирите сезона. Във втората окръжност има 12 позлатени колони, представляващи 12-те месеца на годината. Най-външният трети кръг също се състои от 12 колони, символизиращи 24-те часа на деня. Общият брой на колоните във втория и трети кръг е 24 и отговаря на 24-те периода в традиционния китайски лунен календар, а всичките 28 символизират 28-те съзвездия във Вселената.

В южната част на храма се намира кръглият олтар “Юенцю”, където всяка година в деня на зимното слънцестоене императорите правели жертвоприношение на Небето. Формата на олтара е много специфична и ключова роля при неговото създаване играе числото девет. Така например, стъпалата, плочите и парапетите на всяко от трите нива на олтара са девет или кратни на девет, тъй като древните китайци вярвали, че небето има девет слоя. Центърът на олтара е кръгла плоча, наречена “Небесното сърце” (Тиенсиншъ). Там, по време на ритуала, заставал императорът. Конструкцията и разположението на олтара са такива, че когато императорът заговорел, гласът му създавал силен резонанс и се смятало, че така той се свързва с Небето.

Залата “Хуанцюниу” (Залата на небесния свод) се намира на север от Кръглия олтар. Тук е мястото, където се съхранявали паметните табели с имената на покойните императори или божества. Залата е кръгла и също има златен връх и сини керемиди. Опасана е от кръгла стена с много гладка повърхност от вътрешната страна, наречена Стена на ехото. Когато човек застане с лице срещу нея и прошепне нещо, звукът от думите му се усилва. Това е възможно, тъй като стената има кръгла форма, а повърхността ѝ е много гладка и звукът бързо се разпространява по нея в различни посоки. Когато звуковите вълни се сблъскат с околните предмети, те се отразяват и се връщат обратно. Отразените звукови вълни се съединяват с новите и това води до значително усилване на звука. По тази причина, когато императорите извършвали жертвоприношения гласовете им звучели гръмко, сякаш Небето им е дало особена дарба.

Храмът на Небето е шедьовър на китайската архитектура, съчетаващ в себе си древната философия, история, математика, механика и естетика. А неговите впечатляващи размери и великолепие го превръщат в най-големия, запазен до днес, древен архитектурен комплекс за жертвоприношения. С това той заема важно място не само в историята на китайската, но и на световната култура.