Фотографът, който снима теракотените войни
Мъж, който снима теракотените войници, се превърна в интернет звезда след като сподели подробности за работата си, заявявайки, че това е „най-добрата работа на света“.
От 1997 г. насам фотографът Джао Джън е направил портретни снимки на 862 фигури на войни от династия Цин (221 г.пр.Хр.-206 г. пр.Хр.). Той каза, че се чувства сякаш прави снимки за лични документи. „Господине, моля изчакайте. Позволете ми да ви направя още няколко снимки!“, казва Джао на теракотените войници, когато се появи най-добрата светлина в изкоп номер 1 на гробницата на император Циншъхуан в музея Линтун, провинция Шаанси.
Фотографът първо взема душ, след това нахлузва обувки с меки подметки и чак след това се спуска в рова. Обикновено не яде един час преди работа, за да не се разсейва. Разстоянието между него и теракотените войни в изкоп номер 1 е само 30-40 см. Докато ги снима, фотографът носи специална екипировка, която плътно прилепя по тялото му, за да не остави драскотини по повърхността на фигурите.
На Джао му отнема най-малко час, за да заснеме фигурата на един воин от различни ъгли. Клекнал, легнал или обикалящ около статуите, той непрекъснато сменя позицията си, за да е сигурен, че е уловил всеки детайл. Заради интензивната работа Джао отслабва с 6 кг.
В неговите очи, макар и на 2200 години, войните са като „живи“, особено под лъчите на декемврийското слънце. По това време на годината той често чака в рова да дойде вълшебният момент между 14 ч. и здрача. „Струва си чакането“, казва той.
Веднъж Джао Джън открил пръстови отпечатъци, оставени от майстора, върху мустаците и долната устна на една от фигурите. В този момент се почувствал сякаш скулпторът току-що е напуснал рова след като е приключил работата си.
Никнеймът на Джао в Уичат е „пазач на гробницата“. От дете той често посещава мястото и винаги стои облегнат на оградата на изкоп номер 1, наблюдавайки как работи баща му. След като започва работа като фотограф в музея, той се превръща в негов втори дом.
Джао получава голяма подкрепа от съпругата си, която също го нарича „пазач на гробницата“. Тя винаги е готова да му подаде ръка. Тъй като не може да влезе в изкопа, тя го гледа как работи отдалеч и изпълнява поръчките му.
Джао обича да се разхожда със съпругата си около гробницата. Леко засрамен, той казва, че се гордее да я заведе на мястото, което „охранява“.
Година след година Джао и колегите му работят мълчаливо в едно и също направление. Те пазят гробницата, оставайки верни на първоначалния си стремеж и мечта да защитават културното наследство.