Експерт: Ще спаси ли китайският боксофис глобалната киноиндустрия

Филмовият сектор в Китай се възстановява след трудната година и би могъл да напише сценарий, който останалите държави да последват, за да се измъкнат от застоя в индустрията, причинил хаос в боксофиса.

С наближаването на края на необикновената 2020 г, кината в някои големи пазари в Европа и Северна Америка трябваше отново да затворят врати или отложат подновяването на операциите си в близкото бъдеще.

Китайската филмова индустрия се възстановява бавно, но вече успя да задмине Северна Америка и се превърна в най-големия филмов пазар в света по отношение на годишния боксофис в края на април. Постъпленията в касите достигнаха 17,9 милиарда юана (2,73 милиарда долара) до 18 декември, с 30% спад спрямо генерираните приходи миналата година или 64,1 милиарда юана. Местните кинотворци все още се опитват да оцелеят при тази индустриална „зима“.

Въпреки това, кино експертът Дай Дзинхуа от Пекинския университет, която е автор на дузина научни книги в сферата, повече от които преведени на различни езици, сред които английски, френски, италиански и испански, счита, че Китай може би е последната надежда за оцеляването на световното кино.

„COVID-19 продължава вече почти една година и не му се вижда края. Влиянието на епидемията върху световното кино е неизбежно и безпрецедентно“, каза Дай пред „Чайна дейли“ в рамките на конференция в Пекин, организирана от компания „Тенсент“ и изследваща границата между науката и културата.

„Ако китайската филмова индустрия успее да поддържа нормалните си операции, световното кино има шанс да се възстанови. Ако китайската индустрия започне да се свлича, то глобалната вероятно ще бъде на крачка от смъртта. Измъкването от тази ситуация ще бъде изключително трудно“, допълва тя.

Дай е и директор на Центъра за изследване на киното и културата към университета. Тя е един от главните инициатори за основаването на специалност филмова история в Пекинската филмова академия през 80те години, след което се прехвърля към Института за сравнително литературознание и култура на Пекинския университет през 1993 г.

Преди избухването на епидемията от COVID-19, Дай пътува до САЩ, където изнася лекции и е част от академични проекти дузина пъти за последните две години.

Дори преди самата епидемията кината бяха подложени на натиск от навлизането на интернет, особено с изместването на интереса на младото поколение към услугите за видео стрийминг и приложенията за видео споделяне, казва експертът.

Миналата година местният боксофис отчете най-слабото си представяне за последните три години що се отнася до растежа, тъй като китайският пазар за видео услуги в облак нарасна с 46,3% спрямо 2018 г., според статистика на Китайската филмова асоциация и International Data Corp.

Продължаващата битка на света с COVID-19 вероятно ще засили напрежението между кино веригите и интернет платформите, което означава много режисьорски творби, направени за големия екран, да се появят на лаптопите и смартфоните.

По-рано този месец компания Уорнър Брос обяви едновременното излизане на всички нейни филми, включително големи сайфай заглавия като Матрицата 4 и Дюн, в кината и в стрийминг платформата HBO Max през 2021 г. Миналата седмица компания Дисни обяви плана си представи премиерите на 15 нови екшън и анимационни заглавия директно в стрийминг платформата си Disney Plus през следващите няколко години.

Заради огромната си любов към киното, Дай споделя, че гледането на филм във физическо кино не може да бъде заменено поради неговата социална функция и необикновено преживяване, поднесено от огромния екран. В наскоро публикуваната книга „Филми за деца“, редактирана от нея и написана от екип от учени, Дай пише в пролога за чара и влиянието на класическите филми.

„Един отличен филм може да бъде като музей за ума или миниатюра на света. Тези неща не могат да бъдат заменени за пари. Филмите са вашето духовно съкровище, което никой не може да ви отнеме“, пише тя.

Предвиждайки бъдещето на китайското кино, Дай каза, че пазарът досега се разширяваше прекалено бързо, като повечето от сегментите му, от писането на сценарии до постпродукция, все още нямат оформена зряла и стандартизирана система.

„Китайската филмова индустрия се нуждае от напредък, но с по-умерена и разумна крачка“, казва тя. „Освен това, киното е художествен и културен продукт, и като такъв неговата основна стойност е да изследва човечеството и отразява обществените теми. Значението на релевантното разказвачеството никога не трябва да бъде подценявано“, допълва експертът.

Въпреки че понастоящем кината изпитват затруднения, заради отслабения пазар, Дай казва, че населението от 1,4 милиарда на Китай може да предостави добра гаранция за бъдещето.

„Дори и при най-лошия сценарий, ако местният пазар бъде принуден да се свие, броят на зрителите пак ще бъде достатъчно голям, за да подкрепи филмовата индустрия“, заключава тя.

Междувременно китайският екшън блокбастър „The Rescue“ продължава да окупира местната боксофис класация с натрупаните 62,7 милиона юана само в неделя (около 9,6 милиона долара), показва данни на платформата China Movie Data Information Network.

Той е следван от американската комиксова адаптация „Жената чудо 1984“, който успя да прибере 30,63 милиона юана също в неделя, третия ден от излизането на лентата на екран. По време на премиерата му миналия петък, актьорите от лентата се включиха онлайн и разговаряха със зрителите в залата. Точно в полунощ Гал Гадот, режисьорът Пати Дженкинс, актьорът Педро Паскал и продуцентът Чарлс Роувън се появиха на живо в кина в пет китайски града, Пекин, Шанхай, Гуанджоу, Чънду и Шънджън. Филмът тръгна по екраните на 18 декември и ще бъде прожектиран на повече от 600 IMAX зали в страната. През 2017 г. „Жената чудо“ генерира повече от 600 милиона юана в китайския боксофис.