Трите съкровища в древния град Пин'яо

Пин'яо се намира в централната част на провинция Шанси, Северен Китай. Той е построен през епохата Джоу по време на управлението на владетеля Сюенуан (827-782 г.пр.н.е.). От края на XIV век Пин'яо започва да се разраства, добива цялостния си облик през династиите Мин и Цин (XIV-XX век) и днес е най-цялостно запазения древен град в Китай. Градските стени, улиците, къщите, магазините и храмовете в Пин'яо са живо свидетелство за културното, икономическо и социално развитие на страната за последните седем века.

Местните хора казват, че Пин'яо има три съкровища, едно от които са градските стени. Първите от тях датират отпреди 2800 години и са били направени от глина. През 1370 г. на тяхно място са издигнати каменни и тухлени, които са укрепвани и поправяни през годините, запазвайки оригиналния си вид и давайки безценен материал за изследване на древнокитайските строителни техники.

Дължината на градските стени е около 6100 метра, височината им – 12 метра. Формата на града наподобява на костенурка. Вратите му са шест – по една на север и юг, две на запад и две на изток. Южният вход е като главата на костенурката, пред нея са два кладенеца – като очите ѝ, а северният е като опашката. Четирите входа на запад и изток се смятат като четирите крака на костенурката. Тази форма на града не е случайна, тъй като в китайската култура костенурката е символ на дълголетие. Според преданието, бойниците на градските стени са били 3000, а наблюдателните кули – 72, така както Конфуций е имал 72-ма блестящи ученика и 3000 последователи.

Днес улиците, магазините и къщите в град Пин'яо спазват традиционните структура и облик. Преобладават т.нар. съхъюен – оградени от стени домове в квадратна форма, с двор по средата. Тези къщи са смятани за типичен образец на жилищната архитектура от Северен Китай. Подобна планировка е особено удобна за съвместния живот на големи семейства от няколко поколения, като в същото време всяко от тях има възможност за уединение. В съхъюен често могат да се видят цветя и дървета със закачени по тях клетки с пойни птички или каменни басейни със златни рибки. Съхъюен е не просто уютно и удобно жилище, самият начин на живот в него е естествен и хармоничен, позволяващ на човек да усети в пълнота радостите на обикновеното битие. Съхъюен в Пин'яо са изградени със сиви тухли, по-голяма част от съществуващите около 4000 домове там са от династиите Мин и Цин, като над 400 са запазени много добре.

Храмът “Джънгуо” е второто съкровище на Пин'яо. Той се намира на 12 километра североизточно от града и заема площ от около 10 000 квадратни метра. Централната му зала “Уанфуодиен” (Залата на десетте хиляди Буди) е построена през Х век и е сред най-старите запазени дървени постройки в Китай. В нея са събрани множество цветни будистки скулптури, които са ценен източник за най-ранната история на това изкуство в страната.

Третото съкровище на Пин'яо е храмът “Шуанлин” (Храмът на двете гори), построен през VI век. Той заема площ от около 15 000 кв.м. и се дели от източна и западна част. В храма се намират десетки зали, построени през династиите Юан и Мин, които са събрали над 2000 цветни скулптури.

В миналото град Пин'яо е бил търговски и финансов център. През 1824 г. там е създадена първата китайска банка „Жъшънчан“, която започва да печата банкноти и така променя традиционните парични средства. Три години след това в много провинции на Китай се създават клонове на банката, а през 40-те години на XIX век дейността ѝ се разширява до Япония, Сингапур, Русия и други страни. Благодарение на “Жъшънчан” банковото дело в Пин'яо се развива бурно, като в най-добрия период в града има 22 банки и става финансов център на империята.

Главната търговска улица в Пин'яо – “Сидадзие” (Голямата западна улица) има над стогодишна история. Днес на нея може да види реплика на първата банка „Жъшънчан“.