Класическите градини в град Суджоу –„Китайската Венеция“

Град Суджоу се намира в южната част на провинция Дзянсу и заема видно място в китайската история и култура. Той е построен върху множество реки и канали и затова често го наричат „Китайската Венеция“. За него има поговорка: „На небето има рай, а на земята – Суджоу и Ханджоу“.

Това, с което градът е най-известен са неговите градини, които също като традиционната литература и живопис имат дълга история. С течение на времето в китайското парково строителство се оформят два типа класически градини – императорските на Север и семейните на Юг.

Първият е представен основно в Пекин, в Летния дворец и парка “Бейхай”, лятната императорска резиденция в Чъндъ. Вторият тип могат да се видят главно в Суджоу, Нанкин, Ханджоу и Янджоу, като тези в Суджоу са най-известни и в една или друга степен са първообраз и вдъхновение за градините и парковете в останалите части на страната. Разликите между двата типа градини са големи и се дължат на различните политически, икономически, културни и природни условия в северната и южната част на Китай. Императорските градини често включват истински планински възвишения и естествени водоеми, освен това в тях са представени най-добрите образци на архитектурата от различни области на страната. Площта на семейните градини в Южен Китай от друга страна не е голяма, но те са умело подредени и съчетават изкуствени планински възвишения, езера, потоци и най-разнообразни гледки, предлагащи естествена красота и спокойствие.

Династиите Цин и Мин (XIV-XX век) са период на бурно икономическо и културно развитие на Суджоу. Тогава прочути майстори създават близо 250 семейни градини, от които до днес са запазени няколко десетки, сред които: градината “Цанлантин” (династия Сун), Градината на лъвската горичка (династия Юан), Градината на скромния чиновник (династия Мин) и Градината на уединението (династия Цин). Тези четири отразяват в най-голяма степен структурата, стила, характера и колорита на някогашния Суджоу и са образци на парковата архитектура от четирите династии в Южен Китай.

Градината на скромния чиновник и Градината на уединението, заедно с Летния дворец в Пекин и лятната императорска резиденция в Чъндъ се смятат за най-добрите образци на традиционната китайска паркова архитектура.

Въпреки че градините в Суджоу са разположени върху ограничено пространство, те са изключително елегантни и балансирани в подредбата на беседки, павилиони и галерии. Задължителен елемент в тях са изкуствените езера и пейзажи от скали и растителност. Цветята и дърветата са съчетани така, че да се подчертае красотата на всяко от тях. Тези особености на южната паркова архитектура позволяват да се уползотвори максимално хармонично ограниченото пространство. Благодарение на безкрайното разнообразие на менящи се един след друг пейзажи, суджоуските градини са красиви от всяка перспектива.

Градината “Цанлантин” е най-старата градина запазена досега в Суджоу. Тя е разположена върху площ от около 100 000 кв.м. и е създадена от поета Су Шунцин през 1045 г. по време на династия Сун. През управлението на династиите Юан и Мин (XIII-XVII век) градината е била използвана като храм, а по време на император Канси (1661-1722) от династия Цин, “Цанлантин” е възстановена и придобива днешния си вид. В градината има доста изкуствени хълмове и многолетни дървета, там се намира и павилиона “Цанлантин”. Още от създаването ѝ основен елемент в нея е бамбукът и днес там могат да се видят повече от 20 вида от това дърво.

Градината на лъвската горичка е създадена от монаха Тиенжу и представлява градинарското изкуство от династия Юан. Дълго време тя е наричана Кралството на изкуствените хълмове, тъй като в нея те са майсторски оформени от скалите на езерото Тайху, така че да наподобяват танцуващи лъвове. Покритите със стари борове възвишения, пещери и лабиринти от пътечки са се превърнали в едно от любимите места на будисти, поети и художници. Казват, че император Циенлун (1736-1795) е посещавал градината шест пъти и е написал възторжено посвещение, което днес е изложено в павилиона “Джънциутин”.

Градината на скромния чиновник е построена по време на династия Мин от човек на име Уан Сиенчън. След като засадил растенията в нея, той казал: „Грижите за моята градина са задължение на скромния чиновник“, откъдето дошло и името ѝ. Градината на скромния чиновник заема 52 000 кв.м. и е най-голямата в Суджоу. Тя е оформена в три части: източна, централна и западна. От тях централната е най-красива. В средата ѝ има езеро, около което са разположени павилиони, тераси и кули. Водните повърхности заемат 3/5 от общата площ на централната градина.

Парковият пейзаж с романтичното име Градината на уединението е създаден през XVI век и е оформен в стила на династия Цин. Тя се състои от четири части: централна, източна, северна и западна градина, които се свързват чрез дълъг коридор, а по средата има езеро. В източната част градината се намират три скални къса. Този, който стои в центъра е висок 6,5 метра и носи името „Гуанюнфън“ (Върхът на облачната корона). Той е най-големият камък, донесен от езерото Тайху.

Популярността на суджоуските паркове и градини отдавна е надхвърлила границите на страната. През 1979 г. в Ню Йорк е изграден първият подобен парк извън Китай. Той носи името „Минсюен“, тъй като е издържан в стила на династия Мин. Към момента в Канада, Сингапур, Япония, САЩ, Германия, Испания и други страни са създадени над 20 парка, приличащи на знаменити китайски оригинали от град Суджоу.