Изложба в Националния музей на Китай разказва историята на Великия китайски канал

Течаща в продължение на хилядолетия река, се простира на хиляди километри, свързвайки Северен и Южен Китай, свързвайки миналото и настоящето, разказвайки безброй вълнуващи истории за великолепието на Китай. Това е Великият китайски канал.

Той е с обща дължина от 2700 километра и през периода Пролети и есени бил малък канал, който се простирал между Хуанан и Янджоу в днешната провинция Дзянсу. По-късно разширен, днес той е най-мащабният древен канал в света.

Изложба, посветена на историята на корабоплаването по Великия китайски канал, бе открита миналия месец в Националния музей на Китай. Тя разказва за миналото и настоящето му и безброй истории за него чрез внимателно подбрани експонати и гениален дизайн.

Изложбата е организирана съвместно от Националния и Столичния музеи в Пекин, както и музеите на Тиендзин и Хъбей. Тя изчерпателно и систематично разказва за историята и културата на Великия китайски канал. Това е поредната важна за културата изложба в Националния музей след посветените на йероглифите, класическия роман „Сън в алени покои“ и Конфуций експозиции., каза Джао Юн, заместник-директор на Отдела за културни изложби на Националния музей и главен организатор на изложбата за Великия китайски канал.

Изложбата е разделена на пет части, с около 170 експоната, допълнена от множество дигитални изображения и интерактивни проекти. Тя разказва за разкопките около Великия китайски канал, за навигационните му функции, за управлението на водния транспорт, инженерните технологии и нематериалното културно наследство.

В първата част на изложбата е изложен тюркоазеният меч на владетеля Фу Чай от държавата У. За да победи племената от север и да установи контрол върху повече територии, той с един замах унищожава царство Ган и там построява град за военни нужди, изкопава тунел под него, за да премине през реките Яндзъ и Хуай. Така преди около 2500 години поставя първата копка на Великия китайски канал, който по-късно се простира от Пекин до Ханджоу.

Династия Суей изиграва важна роля в строителството на канала. Той е прокопан по време на император Ян, а негов център е Луоян. Каналът започва от Джуоджун (днешен Пекин) на север и стига до Юхан (днешен Ханджоу) на юг, свързва пет основни водоема - реките Хайхъ, Хуанхъ, Хуайхъ, Яндзъ и Циентан. Пускането на Великия китайски канал през династия Суей насърчава икономическия и културен обмен между Северен и Южен Китай и поставя добра основа за просперитета на по-късната династия Тан. Изложбата показва позлатена бронзова облицовка на врата и печат от нефрит, открити в гробницата на император Ян от династия Суей в Янджоу, провинция Дзянсу. Тя напомня на посетителите за мащабното строителство на канала през този период от китайската история.

През династия Юан са премахнати някои от разклоненията по канала, което създава повече удобства за водния транспорт и съкращава времето за пътуване. През династиите Мин и Цин не са правени съществени промени.

След пускането му Великият китайски канал играе важна роля в транспортирането на зърно и товари. През династиите Мин и Цин осемте провинции, през които преминава, доставят различни хранителни продукти на императорския двор, за обикновените граждани и войниците. Строителните материали и човешките ресурси, необходими за изграждането на Пекин, също пристигат в града по Великия китайски канал. Затова наричат Пекин „доплувалият град“.

В изложбата са показани няколко тухли от Линцин, провинция Шандун. „До Пекин са били доставяни тухли от град Линцин. Разстоянията между двете места е близо 400 километра, а 600-годишният воден транспорт гарантирал доставката на строителни материали до центъра на империята. Затова в Забранения град има следи от Линцин“, казва Джао Юн. „Златните тухли от Суджоу и изсечените големи дървета от Хунан и други места, също се транспортирали до столицата по Великия китайски канал“, добавя той.

Транспортирането на зърнени храни е изключително важно за империята. За да се осигури безпрепятственото им транспортиране, властите на всички династии създали съответни учреждения за управлението на канала, за да формират всеобхватна система за събирането, превозването и доставката на зърно. В центъра на изложбената зала е поставен макет на плавателен съд от династия Цин, а във витрините от двете му страни са изложени писмени предложения и други документи от служителите, отговорни за водния транспорт. Всичко това показва, че властите придавали голямо значение на водния транспорт.

"Имало строг график за доставката на храна. Ако времето било лошо, корабите трябвало да спрат, а служителите по надзора често се молели в храмовете", разказва Джао Юн. Рисунката „Молитва върху леда“ изобразява историята на служителя Тао Шу от времето на император Дзяцин от династия Цин. Като инспектор по водния транспорт, след като видял, че северният вятър духа силно и водата е замръзнала, силно уплашен, че ще се забави доставката, той се моли в храма Лудзин. Друга картина показва великолепна сцена, как служителите следят за строителството на канала Хуайян по време на управлението на император Шунджъ от династия Цин. На нея са изобразени около хиляда работници, които копаят и градят стените. Фигурите, сградите и инструментите в картината са изключително ярки. Това е рядко произведение на изкуството.

Като най-дългия древен канал в света, Великият китайски канал минава през 8 провинции и града - Пекин, Тиендзин, Хъбей, Шандун, Хънан, Анхуей, Дзянсу и Джъдзян. Той е с обща дължина 2700 километра. Дизайнерите му са били изправени пред проблеми като разликата във височината на терена, контрола на водоизточниците и дълбочината на водата, защитата от наводнения, управлението на системата, както и неблагоприятните природни условия. Те са въплъщение на изключителната мъдрост на древните китайци.

Великият китайски канал предоставя възможности за бизнес и съживява местата, през които преминава. Тиендзин, Дзинин и Хуайан се развиват заедно с него. Като допълнение към търговията, културата и традициите от всички краища на страната също се разпространяват по него, събират се и се смесват, благодарение на търговците.

Последната част от изложбата представя произведения на няколко изявени художници, сред които картини на Ян Люцин, скулптури от Хуейшан и гравюри от Таохуа‘у.

В продължение на хиляди години Великият китайски канал се развива непрекъснато също като блестящата китайска култура. В наши дни той вече няма същата функция като в миналото, т.е. да свързва Севера и Юга, но представлява историческа и културна ценност и продължава да се обновява с всяка изминала година. „Изложбата включва дигитални изображения на канала от различни епохи, поредица от анимации и рекламни видеоклипове, които дават възможност да се усети очарованието на това световно културно наследство от множество перспективи“, казва Джао Юн в края на интервюто.