Националният музей на киното в Пекин бе домакин на първия Фестивал на българското кино

Неотдавна в Националния музей на киното в Пекин приключи Фестивалът на българското кино, който бе част от Международния кинофестивал на музея.

Националният музей на киното е най-големият филмов музей в света. Той се намира в емблематична сграда, построена в чест на 100-годишнината от рождението на китайското кино. Музеят бе открит на 29 декември 2005 г. и от 28 март 2008 г. е безплатен за посетители.

През последните години световното кино се променя постепенно. Филмите от България и други страни често се появяват на големи филмови фестивали и печелят награди, предизвиквайки интереса на все повече китайски киномани.

За да отговори на нарастващото търсене на публиката, Националният музей на киното непрекъснато обогатява съдържанието и формите на своите дейности. В момента като допълнение към постоянните експозиции за история на китайското кино, филмово изкуство и технологии, и прожекциите, се увеличава и броят на чуждестранните филми.

Сие Йе е заместник-директор на отдела за кино на музея. Той обясни, че от 2015 г. насам са организирали няколко фестивала на китайското кино в 11 държави, сред които Иран, Индия, Швеция и Финландия, където за показали близо 100 отлични творби.

Серията от фестивали на чуждото кино на музея през тази година включва шест събития. През октомври се проведоха фестивали на италианското и унгарско кино, а в момента продължава фестивалът на българското. След това предстоят на полското, испанско и аржентинско. „Срещите със зрителите продължават“, каза Сие Йе.

Пекинската филмова компания „Сининлиен“ е един от съорганизаторите на този филмов фестивал. Тя отговаря основно за популяризирането на събитието.

Говорейки за първоначалните намерения при избора на български филми, Фан Мин, ръководител на маркетинг отдела, каза, че като допълнение към все по-близките отношения между Китай и България през последните години, все по-доброто качество на българските филми също е било важен стимул.

След внимателен подбор Фан Мин и екипът ѝ избраха шест заглавия: „3/4“, „Белгийският крал“, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, „Аз и моето прасе“, „Чудо“ и „Слава“. Тя каза, че тези творби са израз на естетическите традиции на българското кино, като романтизма от социалистическия период, както и идеите, характерите и индивидуалната психология от 50-те години на миналия век. В тези творби може да се види и новата вълна от теми, родили се през 90-те години. „Българските филми умерено се противопоставят и са умишлено отчуждени от естетическото възприятие в основните течения на съвременната киноматография. Така че като цяло те са като изгряваща звезда в световното кино. Поради реалистичните елементи в тях и специалния темперамент на продукцията, те се харесвани от много китайски киномани“, обясни Фан Мин.

За да привлекат вниманието на публиката и да дадат възможност на зрителите да направят най-добрия избор от тази ярка колекция от български филми, Фан Мин и нейният екип подготвят различни презентации за България и българското кино в медиите и социалните платформи, насърчавайки феновете да ги гледат и препоръчат на приятели.

Поредицата от рекламни материали дава забележителни резултати. Според статистиките, общо 583 души са влезли в киносалоните, за да гледат български филми. Г-жа Ду е гледала три от шестте филма и е силно впечатлена:

„За мен българските филми са прекрасни. Те ме обогатиха много и не мога да забравя някои от репликите. Българските актьори са много добри, а съдържанието на филмите много близко до живота на хората.“

„Например в „Аз и моето прасе“ се разказва за починалата баба на малко момиченце, което купува на дядо си прасе, за да му помогне да не се чувства толкова самотен. В началото дядото не е възхитен от този домашен любимец, но след време се влюбва в него. Преди смъртта си той оставя писмо на своята внучка, в което ѝ благодари за подаръка. Сюжетът е много трогателен и реалистичен. Филмът ме накара да се замисля дали моите деца ще се грижат за мен така като остарея?“, каза г-жа Ду.

Според нея българските филми не само са я впечатлили, но и са ѝ дали възможност „да обиколи България“ въпреки пандемията. „Ако следващата година отново има Фестивал на българското кино, със сигурност ще го посетя“, казва тя.

В Националния музей на киното идват все повече зрители, които знаят как да ценят филмите, също като г-жа Ду, и продължават да са приятно изненадани. Те не само харесват комерсиалното кино, но обръщат внимание и на качествените творби. За Сие Йе и Фан Мин техните непрестанни усилия през годините водят до печалби.