Нов поглед към древните сгради в императорския парк Юанминюан

Преди 160 години, т.е. през октомври 1860 г., старият летен дворец на династия Цин, известен като „най-красивият от всички паркове“, изгоря при пожар, подпален от западните агресори. 160 години по-късно Юанминюан бе реставриран и днес посреща туристи от страната и чужбина.

Сиянлоу е живописна сграда в западен стил, която се намира в северната част на градината Чанчун на бившия императорски дворец. През 1747 г. император Циенлун поискал да се построи парк с група от екзотични градини с фонтани. Той заповядал той да бъде проектиран от двама мисионери – италианеца Джузепе Кастильоне и французина П.Мишел Беноист.

Шедьовър на двамата дизайнери е сградата Сиецичу, която е завършена през 16-та година от управлението на император Циенлун, т.е. 1751 г. Медни гравюри показват как е изглеждала тя – в средата е триетажна постройка, от която се простират два закрити коридора, които завършват с две малки двуетажни закрити беседки. По-късно в Забранения град е открит планът на етаж на стилна къща. От него се добива обща представа за сградата, но как всъщност е изглеждала тя? Това става ясно от снимка на немския фотограф Ернст Олмер от 1873 г.

Хайян е друга мащабна сграда от Сиянлоу. Най-известната част от нея е фонтанът с 12-те животни от китайския зодиак, които всъщност са част от огромен воден часовник. Легендите разказват, че водата за него била доставяна от евнусите. Днес в парка Юанминюан могат да се видят останки от сградата Хайян с езерце пред нея и водохранилище, останките от което изглеждат като голяма земна платформа с голям басейн на върха. Водата към басейна се подава от други места и след това се насочва към устата на всяка глава от животните от китайския зодиак. Днес земната платформа изглежда малко странна, защото е обемна в горната си част и по-тясна в долната, стените ѝ не са гладки и се разделят на слоеве. Това е така, защото високата къща се нуждае от стабилна подкрепяща я платформа, за да не се срути. Поради тази причина от четирите страни на платформата са издигнати тухлени стени. Тъй като силата отдолу е най-голяма, дъното на тухлената стена е най-широко и постепенно се стеснява нагоре. Днешните останки в парка Юанминюан са именно от тази тухлена стена. Върху високата платформа е било построено и водно колело. На открития в Забранения град план се виждат две водни колела – едното в източния, другото в западния край. Как е стигала тогава водата до фонтана? Това може да се види на снимката на германския фотограф, по която е направена възстановката на сградата Сиецичу. Водата е била извеждана от водните колела чрез тръби. По-късните проучвания на експерти доказаха тези предположения. Те откриха медни тръби, непокътнати от близо 300 години. Много хора са на мнение, че могат да си представят цялостния имидж на Юанминюан от останките на Сиянлоу, но всъщност тази част на парка заема само 2% от общата площ на стария летен дворец от династия Цин.

Къде тогава е основната част на Юанминюан? За да се отговори на този въпрос трябва да се започне от историята на парковото изкуство в Китай. Старият летен дворец е построен през 46-та година от управлението на император Канси от династията Цин (1707 г.). Първоначално е бил градина-подарък на четвъртият син на император Инчжън (по-късно наричан император Юнджън), която е построена в северната част на градината Чанчун, където е работил и живял император Канси. Днес пред западния вход на Пекинския университет има две малки тухлени порти, откъдето всъщност се е влизало в градината Чанчун, а старият летен дворец е много близо до нея. Принц Инджън бил много скромен и затова Юанминюан бил построен в много обикновен стил в началото. Веднъж той описал градините в парка в едно свое стихотворение, където не се споменава за много сгради. По-късно след като се качва на трона и става император той приема името Юнджън и моли майстор по фъншуей да прецени дали е подходящо там да има постройки. Той който казва, че теренът там е благоприятен за подобно начинание. Високите хълмове в северозападната част на парка са символ на планината Кунлун, а по-ниските в югоизточната – на Източнокитайско море. Паркът като цяло наподобява територията на Китай. След като изслушва майстора по фъншуей императорът решава да разшири стария летен дворец Юанминюан. Една след друга се строят портите, спалните помещения, дворците Дагун и Джъндажуанмин.

Исторически погледнато строителството на стария летен дворец е било най-усилено по време на император Циенлун, който дава основния облик на Юанминюан. След три години той прави някои малки допълнения. Това, което императорът никога не забравя е как се е любувал на божурите с баща си Канси на терасата. Циенлун често си спомня за тази сцена през целия си живот и за да запамети този момент построява сградата Аню, която изпълнява ролята на храм на императорското семейство през петата година от управлението му (1740г.).

През 1738 г. той нарежда на придворните художници Шън Юан и Сун Ху да изрисуват стария летен дворец с пейзажи. През 1744 г. е завършена картината „Четиридесет сцени от стария летен дворец“. Оригиналът ѝ е нарисуван върху коприна, но в момента тя не е в пределите на Китай, защото е била изнесена в чужбина от западните агресори, които изгарят Юанминюан преди 160 години. Затова сега картината се пази в Парижката библиотека.

Старият летен дворец се променя непрекъснато. Циенлун се надявал, че ще управлява 60 години като дядо си. Затова през 1745 г. поискал до стария летен дворец да се построи градината Чанчун като място за забавления и почивка след оттеглянето от престола.

По-късно изображения на стария летен дворец стигат до Европа чрез писмата на френския мисионер Жан-Денис Атире. В едно от тях до свой приятел той го описва като „най-великолепната градина в света“ и разказва за живота в императорския двор. Писмата му са събрани в книга през 1747 г. и публикувани във Франция през 1749 г. През 1752 г. е издаден на английски неговият „Близък план на най-великолепния парк в Китай“. Книгата има относително голямо влияние и събужда възхищение от Юанминюан сред много високопоставени европейски чиновници. Те молят архитекти да проектират за тях сгради в същия стил като в императорския парк в Пекин. Следователно китайското парково изкуство от Юанминюан става известно по света по време на император Циенлун.

Но влиянието на китайската архитектура в Европа не се ограничава само до парковете. Според американския историк Артур Онкен Лавджой китайското парково изкуство е вдъхновение за европейския романтизъм. Френският писател Виктор Юго споменава за чудо в далечен край на света, което е известно като Старият летен дворец ... „Там е събрано всичко, което може да бъде постигнато от въображението на една почти свръхчовешка нация", казва Юго.

Древните китайци наистина са имали силно въображение. Те чупят оковите на различните епохи и се развиват непрекъснато. В древната китайска архитектура има много неща извън човешкото въображение. Например ако се разгледа отблизо Храмът на Небето ще се открие една характеристика, която кара човек да се чувства по-високо от всичко, сякаш е в състояние да разговаря директно с боговете. Оказва се, че когато е бил построен този олтар, всичко около него е било по-ниско. Задълбоченият поглед върху историята на китайската архитектура показва, че много от местата заслужава да бъдат погледнати от друг ъгъл. Това е не само формата на определена сграда, но и това което се намира във и около нея. Следователно на Юанминюан трябва да се гледа като на ценен културен паметник, който дава много ново за разбиране на историята.