По следите на китайските йероглифи

67-годишният Шъ Гуоцян обикаля из Китай, за да търси следи от митичния Цан Дзие, за който се предполага, че е живял преди около 5 000 години. В китайския фолклор се твърди, че той е измислил йероглифите.

Легендата разказва, че Цан Дзие бил придворен историк на император Хуанди, който му възложил задачата да измисли метод за записване на важната информация. За да изчисти ума си и да се подготви за реализирането на грандиозната задача, Цан Дзие се усамотил сред природата. Той се загледал в рисунъка по дърветата, животните, звездите, планетите и сградите. След това „превел“ тези шаблони в идеограми, които постепенно започнали да се използват като система за писане в целия китайско говорящ свят.

Според друга версия на легендата Цан Дзие бил вдъхновен от линиите върху корубата на костенурка. След като изобретява йероглифите боговете и духовете се натъжават, че небесната им тайна е разкрита, и проливат сълзи, които се превръщат в просо и се сипят по земята. Това според легендите се случило в сезона Гую (Хлебни дъждове). Затова в началото му китайците отдават почит на своя митологичен герой. Гую е шестият от 24-те сезона в традиционния китайски земеделски календар.

Цан Дзие е почитана митологична фигура заради значителния му принос към китайската култура. Множество са посветените на него храмове в цял Китай, например в провинциите Хънан, Шаанси и Шандун. Шъ Гуоцян е учен, който изследва Цан Дзие и е посетил всички тези места. Той е уверен, че родният край на тази митична личност е окръг Нанлъ в провинция Хънан. Там има храм на Цан Дзие, а селото където се намира той, се казва Шъгуан. „Шъгуан“ е титла, която се давала на летописците в императорския двор.

В храма са запазени две древни плочи, датиращи съответно от династиите Сун (960 г. – 1279 г.) и Юан (1271 г. – 1368 г.). На втората плоча е записано: „Цан Дзие е роден и погребан тук“. Жителите на селото се гордеят, че са потомци на толкова значима за китайската нация личност.

„В окръг Нанлъ провеждаме храмови празници в памет на Цан Дзие в деня, когато се предполага, че е бил роден, не само за да си спомним за подвизите му, но и за да покажем тясната връзка с него“, обяснява Шъ Гуоцян. Той си спомня как в навечерието на Китайската нова година дядо му го водел в храма на Цан Дзие и бързал да запали първи благовонията, за да може внук му да има добри постижения в изследванията си.

Преди китайските йероглифи да се появят на бял свят, китайците „записвали“ информацията с възли, осемте диаграми, рисунки и други методи, разказва Ли Юнфу, професор в Пекинския педагогически университет.

Раждането на китайските йероглифи със сигурност не е дело на един човек. То е резултат от непрекъснатото развитие и подобрения на писмените знаци.

„Китайските йероглифи са една от най-старите писмени форми в света, която продължават да се използва и в наши дни“, казва Сун Джънхао, историк от Китайската академия на социални науки.

„Китайските йероглифи са не само символ за формирането на китайската цивилизация, но и неин корен“, обяснява Ли Юнфу, добавяйки, че те съхраняват древното наследство на китайската цивилизация.