Национален парк “Лушан”– величествен, загадъчен, опасен и красив

Планинският национален парк Лушан се намира южно от град Дзиудзян в провинция Дзянси. Той може да бъде описан с четири думи – величествен, загадъчен, опасен и красив, и е любимо място за туристически обиколки и разходки сред прохладната природа. Най-високата точка на планината е връх Ханян, който се извисява на 1474 метра надморска височина. Многобройните върхове и стръмни скали в планината образуват овална форма в центъра на местността, където облаци и мъгли изпълват пространството. Средните годишни валежи в Лушан са 1950-2000 милиметра, а в град Дзиудзян, който се намира в подножието ѝ, са около 1400 милиметра, поради което температурната разлика в планината е голяма и много често се появяват мъгли.

Заради красотата си, още от древността Лушан е била притегателен център за поети и художници, които са идвали да търсят вдъхновение сред природата. Именно тук се зараждат традиционната пейзажна поезия и пейзажна живопис. Едно от най-известните стихотворения за Лушан на прочутия поет Ли Бай (701-762) гласи: „Слънцето огрява връх Сянлу и се издига виолетов дим, а отдалеч водопадът изглежда като висящ над реката. Той пада надолу така както Млечният път пада през Деветте небеса“. Друг китайски поет – Су Дунпо (1037-1101) от династия Сун, много пъти е идвал на Лушан и описва емоциите си от природата тук в стихотворение, озаглавено „Надпис върху стената на храма “Силин“: “Накъдето и да обърна взор виждам малки и големи върхове. Но не мога да видя истинския лик на планината, защото се намирам в нея”.

Лушан се нарича още Куанлу и Куаншан. Съществува предание, че на границата между епохите Ин и Джоу (X в.пр.н.е.) живял човек на име Куан Су, който изучавал даоистки практики за безсмъртие в планината. Императорът научил за него и няколко пъти пращал да го повикат, но Куан Су всеки път се скривал в дълбоките гори. По-късно той изчезнал, а хората мислели, че е станал безсмъртен и затова нарекли мястото, където живеел „Колибата на безсмъртието“, а планината – Куанлу или Куаншан.

В Лушан има много забележителности като Тристепенния извор, скалата “Драконова глава”, Трите скъпоценни дървета, Върховете на петимата старци, проходът Ханпокоу, Пътят на цветята и други.

Тристепенният извор се смята за най-красивото място в планината. Височината му е над 100 метра и се дели на горно, средно и долно ниво. Той се образува от извор, чиито води се спускат надолу през големи скали и оформят невероятно красив водопад като водна завеса във въздуха.

Върховете на петимата старци (Улаофън) се намират в югоизточната част на Лушан. Те могат да се видят от подножието на планината, а красивите им отражения лежат върху чистите води на езерото Поян.

Пътят на цветята е разположен до манастира “Далин”. Тук планинската растителност се допълва от цветовете на цъфнали праскови, а един от тримата най-велики поети от епохата на династия Тан – Бай Дзиуи (772-846) пише стихотворение „Прасковите цветя на манастира Далин“, в което описва красотата на местността. Височината на прохода Ханпокоу е 1286 метра и се намира на възвишение със същото име. Тук е невероятно място за посрещане на изгрева.

За Трите скъпоценни дървета местно предание разказва, че имат над 1600-годишна история и са посяти по време на династия Дзин. Едното от тях е гинко билоба, а останалите две са криптомерии.

През 386 г. будисткият монах Хуей Юен основа манастира “Дунлин” (Източна гора) и прекарва тук 36 години. В него той слага началото на сектата „Чиста земя“ (Дзинту), превръщайки манастира в центъра на будизма в Южен Китай. Според преданието, при строежа на манастира, не достигат материали и Хуей Юен по цял ден мислил откъде да ги намери, но нищо не му идвало на ум. Една вечер се разнесъл грохот на мълнии и завалял пороен дъжд. На втория ден небето се прояснило, а на земята се образувало езеро, в което плували много дървени трупи. Хуей Юен решил, че са му изпратени свише, за да довърши манастира и с тях майсторите изграждали огромна зала, която нарекъл “Шънюндиен” (Залата на божествения късмет), а езерото – Чумучъ (Езерото носещо дървета).

До династия Сун (X-XIII век), броят на манастирите и храмовете в планината Лушан достигнал 361. По време на Мин и Цин там били изградени също храмове на християнски църкви и мюсюлмански джамии.

В продължение на шестнайсет века планината Лушан се превърнала в религиозно средище на пет религии. В същото време тя е и любимо място за отдих и разходка сред природата. Средната температура през месец юли е около 22℃. В момента в планината има над 600 вили в най-различни стилове – английски, американски, френски, руски, немски и др., превръщайки я в истинско „глобално село“.