Неувяхващото величие на Забранения град

Забраненият град е живо доказателство за величието на мъдростта и практиките на китайската цивилизация за изминалите шест столетия.

Ако хилядолетията, през което Китай е построил и обновявал дворци, се считат за епос, то Забраненият град в Пекин е неговата вдъхновяваща последна глава.

Предишните страници на историята може и да са били удивителни, но те са отчасти или в по-голямата си част изгубени поради възхода и падението на редица династии, оставили зад себе си руини, които са се превърнали в археологически пъзели, които експертите се опитват да подредят отново.

В сърцето на Пекин се намира дворцов комплекс, простиращ се на площ от 720 000 кв. м, почти изцяло построен от дърво, който е най-големият оцелял архитектурен шедьовър по рода си.

Комплексът, който е служил за резиденция на 24 императори в периода 1420 – 1911 г., празнува своя 600 юбилей тази година.

В този специален момент, Галериите на Медиановата порта до входа на музея се превърнаха в „лоби“, който посреща гостите, дошли да разгледат изложбата „Вечен разкош: Шест века в Забранения град“, която продължава до 15 ноември.

„За толкова много неща може да се говори през тези 600 години“, казва Джао Пън, директор на отдела по археологическо наследство към музея, който е и главният куратор на изложбата.

„По-добре да се фокусираме върху „града“, тоест архитектурата. Да разберем, как това място се е формирало и еволюирало. Не трудно да се види мъдростта и таланта на древните китайци“, казва още той.

Въпреки това, подбирането на 450 предмета, включително строителни компоненти и императорски реликви, които да представят едно панорамно изображение на архитектурния шедьовър, не е било никак лесно.

Избрани са били 18 ключови години през тези шест века история, които да изтъкнат експонатите в хронологичен ред, за да покажат как комплексът се е родил, израснал и узрял.

„От тези отрязъци от времето можем да добием представа за цялостната историческа картина”, казва Джао.

През 1406 г. Джу Ди, третият император на династия Мин (1368-1644), предлага държавната столица да се измести от Нанкин в Пекин, който е бил негова резиденция, когато е бил принц. Според него изместването на столицата по-добре би гарантирало защитата на северните граници.

Комплексът е завършен през 1420 г., след около десет години подготовка и тригодишно мащабно строителство. Столицата официално е изместена през следващата година.

„Една от удивителните характеристики на Забранения град е, че стриктно е следвал определени формати, без значение от това, как са се променяли времената“, казва Джао. „Това отразява традиционната китайска мисъл, която подчертава ритуалите и хармонията между хората и небесата“.

Забраненият град е бил построен, следвайки наследените принципи в течение на китайската история. Един от експонатите на изложбата е „Каогун Дзи“ или Книга на занаятите от периода Пролети и Есени (770-476 пр. Хр.). В нея са описани основните принципи при изграждането на дворци, като например симетричното оформление на столиците, в центъра на които трябва да се намира дворецът по оста север-юг. Този принцип е демонстриран перфектно при Забранения град.

Формата на покривите е друг ключов индикатор за статуса на сградата. Например, покривът на Залата на висшата хармония (Тайхъдиен) следва модела, наречен чуънйен удиен – двускатен покрив с извити и изпъкнали ръбове. Този дизайн е бил ексклузивен за най-високите структури.

Цялостно реновиране на ключови сгради в комплекса започна през 2002 г. Въпреки че първоначално трябваше да приключи за годишнината през 2020 г., архитектурните експерти решиха да забавят процеса, за да гарантират качественото му и отговорно изпълнение, зачитайки историята.

Вечният разкош изглежда се отнася не само до физическите структури, но и до желанието на онези работещи упорито да опазят наследството на прадедите.