​Планината Ъмей и статуята на Големия Буда в Лъшан

Планината Ъмей (Ъмейшан) се намира в Югозападен Китай, в преходния район между Съчуанската долина и Цинхай-тибетско плато. Тя е наричана още Дагуанминшан (Планината на голямата светлина) и заедно с Утайшан в Шанси, Путуошан в Джъдзян и Дзюхуашан в Анхуей се смята за една от четирите свещени планини за будистите в Китай. Ъмей от векове е прочута с прекрасната си природа, древна будистка култура и традиции, заради които китайците са ѝ дали прозвището “най-прекрасната планина в Поднебесната”.

През цялата година планината Ъмей е покрита със зелена растителност, климатът е променлив, а валежите обилни. Горската покривка е 87% от общата площ. В планината са открити 3200 вида растения, които представляват 10% от всички в страната, като специфичните за нея са около 100. Ъмей е дом на около 2300 вида различни животински вида, най-интересните са маймуните, които не се страхуват от посетили и си играят с тях.

Планината Ъмей е вратата, от която през I век будизмът влиза в Китай от Индия и тук е създаден първият храм на новото учение. Оттогава планината се превръща в място за поклонение на китайските будисти. За изминалите две хилядолетия в Ъмей се формира богато културно-историческо наследство и днес там има около 30 храма, най-известните от които са “Уанниен”, “Баогуо” и “Фуху”.

Централният храм на Ъмей е “Уанниен”. Той е построен през IV век и първоначално се е наричал Храм на Самантабхадра. Най-прочутата му постройка е тухлената зала без греди, носеща името Залата на Самантабхадра, която е построена през 1601 г. по време на династия Мин. Площта на залата е 257 кв.м., висока е 18,22 метра, а на дължина и ширина е 16,02 метра. През изминалите четири века тя е преживяла няколко земетресения, но се е запазила изцяло, поради което е смятана за “чудо” на класическата китайска архитектура. В залата се съхранява бронзова статуя на Самантабхадра, яздеща слон. Тя е създадена през 980 г., тежи 62 тона и е висока 7,35 метра. Самантабхадра носи златна корона и седи върху златно лотусово цвете на гърба на слон, гледа право напред и устните ѝ са леко отворени като че ли проповядва. По стените в залата има ниши, в които са били поставени 3000 малки будистки статуи, от които днес са запазени около 300.

Храмът “Баогуо” е построен от време на династия Мин (XIV-XVII век). В него се намира огромна порцеланова статуя на Буда, висока 2,47 метра. Изключително ценното произведение на изкуството е творение на майстори от „столицата на порцелана“, градчето Дзиндъджън. Днес в “Баогуо” се намира седалището на местната будистка асоциация.

Храмът “Фуху” се намира до “Баогуо” и по време на династия Сун (X-XIII век) е носел името Залата на вълшебния дракон. Впоследствие наоколо започват да обикалят тигри, които нападали местни хора. Тогава монасите изработили колона с будистки надписи и я поставили в храма. Тигрите повече не се появили, а храмът се сдобива със сегашното си име “Фухусъ” (Храм на лежащите тигри).

Върхът на планината се нарича Дзиндин (Златен връх) и се издига на 3077 метра над морското равнище. Тук се намира внушителна статуя на Самантабхадра с височина 48 метра. Златният връх е най-доброто място за съзерцаване на изгрева и морето от облаци, което се стеле като вълни. При хубаво време и определени климатични условия на върха може да бъде видяно т.н. „сияние на Буда“. Това е уникално природно явление, при което светлината от слънчевите лъчи, облаците и човешкото тяло образуват ъгъл от 45° помежду си, създавайки дъговиден пръстен, който следва сянката на човек, когато се движи.

Гигантската статуя на седящия Буда Майтрея – Големият Буда от Лъшан, се намира в подножието на връх Цилуанфън, на изток от град Лъшан. Създаването на статуята започва през 713 г. по време на династия Тан и трае цели 90 години. В древността статуята се е наричала „Големият Буда Майтрея“ и „Големият Буда Дзядин“.

Главата на статуята се издига до върха на планината Линюншан, а краката ѝ стигат река Миндзян. Величието на статуя е отразено дори в поговорки, една от които гласи: „Тук планина е Буда, а Буда е планина“. Тя е най-голямото в света скално изображение на Буда – висока е 71 метра, главата е с височина от 14,7 метра и 10 метра широка, раменете – 24 метра, ушите са дълги 7 метра, с дупки, позволяващи двама души да влязат във всяко едно, очите и устата – 3,3 метра, шията – 3 метра, а горната част на стъпалата е широка 8,5 метра. Върху стъпалата на статуята едновременно могат да застанат 100 души. Въпреки огромните си размери, статуята е изработена изящно и детайлно в най-добрите традиции от епохата на разцвет на династия Тан.

Според историческите извори, монах от храма “Линюн” на име Хайтун забелязал, че лодките били заливани от вълни на мястото, където се съединяват три реки – Миндзян, Цин'идзян и Дадухъ. За да обуздае вълните той решил използва магическата сила на Буда като издигне на това място негова статуя. Така Хайтун тръгнал да събира дарения от хората, живеещи в речната долина и стигнал чак до Хунан и Хубей. След смъртта му, един министър на императора продължил делото на монаха със собствени средства. Статуята била завършена за 90 години чрез упоритата работа на три поколения каменоделци. Въпреки завидната ѝ възраст тя е устояла на времето и се запазила почти непокътната. Според учени това се дължи на дренажната ѝ система, разположена в ушите, главата, яката и сгъвките на дрехите на Буда.