​България и Китай продължават ползотворното си сътрудничцество в образованието и науката

В интервю за Радио Китай доц.д-р Антония Цанкова, ръководител на Катедра „Китаистика” към Софийския университет „Св. Климент Охридски, разказва за новия съвместен проект между най-реномираните университети в двете страни – Софийския и Пекинския, за уникалността и новите възможности на дигиталното висше образование, както и за някои онлайн събития, организирани от Институт „Конфуций” в София по време на пандемията COVID-19.

ВИЗИТКА

Доц. д-р Антония Цанкова е ръководител на катедра „Китаистика“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и ръководител на магистърската програма „Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език” към същата катедра. Магистърската програма представлява съвместен проект между най-голямото и най-старо българско висше учебно заведение – Софийския университет и високо реномирания Пекински унивеститет за чужди езици, в който се намира единствената в Китай катедра по Българистика. Освен преподавател и изследовател, експерт в различни области на китаистиката и преводач, доц. Цанкова е автор и на редица учебници и книги, известни вече не само в България и Китай, но и в световната китаистика. Тя публикува постоянно и актуални статии, рецензии, анализи и други материали в различни научни издания, в които представя изследвания по лингвистика и история на китайския език, методика на преподаването на китайския език и въпроси на превода между китайски и български език. Нейните трудове са търсени както от студенти и преподаватели, така и от специалисти по китаиски език и изтокознание, също така от любители на Китай и китайската култура.

Въпрос: Моля да ни разкажете повече за магистърската програма „Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език“, на която Вие сте ръководител?

А.Ц. Това е съвместна програма на катедра „Китаистика“ във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ и катедра „Българистика“ в Пекинския университет за чужди езици. Тя се провежда в два варианта на обучение:

• Четирисеместриално обучение, съответно 2 семестъра в катедра „Китаистика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и 2 семестъра в катедра „Българистика“ в Пекинския университет за чужди езици. Успешно завършилите програмата получават обща диплома на СУ „Св. Климент Охридски“ и Пекинския университет за чужди езици, с професионална квалификация „Преводач с китайски и български език и специалист по междукултурна комуникация“;

• Двусеместриално обучение в катедра „Китаистика“ към СУ „Св. Климент Охридски“: Успешно завършилите програмата получават диплома от СУ „Св. Климент Охридски“ и професионална квалификация „Преводач с китайски и български език“.

Въпрос: Кои са акцентите в тази програма в Софийския университет и какви са разликите с програмата в Пекинския университет?

А.Ц. При обучението в СУ „Св. Климент Охридски“ основен акцент в преподаването представлява преводът от китайски на български език, а обучението в Пекинския университет за чужди езици се фокусира главно върху обратния превод от български на китайски език. Магистрантите се обучават в смесени групи от български и китайски студенти, което дава възможност за взаимно обучение при превода от и на роден език и интеркултурна комуникация в международна среда. Курсът на обучение е ориентиран основно към овладяване на практически умения и развиване на необходимите професионални техники по писмен и устен превод, но тя включва също така общотеоретични и профилиращи дисциплини по съпоставително езикознание, теория на превода, интеркултурна комуникация и медиация и други дисциплини, осигуряващи високо академично ниво на програмата и възможност за продължаване на обучението за придобиване на научна степен „доктор“. Програмата предлага паралелни курсове по практически китайски език и практически български език за напреднали, съответно за българските и китайските студенти, с цел надграждане на езиковите компетенции по чужд език и по-ефективна подготовка за осъществяването на двустранен превод. Практическите занятия по писмен превод обхващат различни области на преводната литература - художествен превод (на проза и поезия), превод на публицистичен, административен, икономически, обществено-политически, юридически, научно-технически и други текстове, с възможности за специализация чрез определени избираеми дисциплини. Програмата предоставя широки възможности за преводаческа подготовка и практика чрез максимално близки до реалните условия на превод симулации и асистенции, стажове и участия в реални събития с превод.

Въпрос: Какви са условията за прием по програмата в СУ „Климент Охридски”?

А.Ц. Студентите се обучават в магистърската програма при условията за прием по държавна поръчка, с осигурени възможности за ползване на държавна стипендия за едногодишния модул в Пекинския университет за чужди езици. Студентите, които вече са придобили образователно-квалификационна степен „магистър“, могат да кандидатстват за платено обучение в програмата.

Въпрос: Моля да ни разкажете повече за последните Ваши книги и публикации, свързани с китайския език, превода, китайската култура, българо-китайските отношения?

А.Ц. През последните две години направихме с колеги и издателството „Изток-Запад“ първото адаптирано и допълнено издание на учебник по китайски език, предназначен за българи, разработен на основата на утвърдената серия учебни пособия Discover China, издадена от Macmillan Publishers Ltd. и Foreign Language Teaching and Research Press. Учебното пособие е разработено специално за младежи и прилага комуникативен подход в обучението, поставя се акцент върху работата по двойки и в групи, а също и върху широк спектър от упражнения за говорене и слушане, което помага на обучаващите се да развиват реални и приложими умения за общуване на китайски език. До сега са издадени два тома на учебното пособие, като цялата серия е четири тома, всеки от тях включва учебник, учебна тетрадка, аудио-дискове. Налична е и онлайн платформа със свободен достъп, включваща помагала за учителя, тестове за оценяване, викторини по отделните раздели и допълнителни листове за упражнения по йероглифика.

Преди няколко години беше издадена научната монография „Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории“. В нея е представена цялостно морфологичната система на съвременния китайски език, разглеждат се актуалните теоретични въпроси за относимостта на основните понятийни категории от класическото езикознание като морфема, дума, части на речта, граматични категории и др. спрямо специфичните реалии на китайския език. В монографията се описват семантичните и граматични характеристики на класовете от думи в китайския език, техните функционално-семантични подкласове и специфични категории. Книгата е подходяща както за изследователи в областта на китайската лингвистика, общото и сравнително езикознание, така и като пособие за преподаване и изучаване на граматиката на съвременния китайски език.

Въпрос: Предстои откриването на учебната година в най-старото българско висше учебно заведение – Софийския университет. Какво е по-различното през настоящата година във връзка с наложените извънредни мерки по повод пандемията COVID-19 и какво отражение ще дадат те върху начина на обучение на студентите? Как преподаватели и студенти приемат тези мерки?

А.Ц. Настоящата епидемиологична ситуация наистина представлява сериозно предизвикателство пред образователната система. В Софийския университет бяха въведени мерки, които да могат разумно да балансират ползите и рисковете от различните форми на обучение, при което се отчитат специфичните нужди на отделните факултети, образователни направления и специалности. Във Факултета по класически и нови филологии присъствено ще се обучават само студентите от първи курс, а останалите курсове продължават на онлайн обучение, за да се избегне твърде голямото струпване на хора в сградите и аудиториите на университета, като при това се залага на усъвършенстване на методите в дистанционното обучение.

Въпрос: Вие работите също така и с Институт „Конфуций” в София и колегите от Китай, моля да споделите какви са последните инициативи на този единствен по рода си институт, отново в контекста на мерките срещу коронавируса. Ако има и конкретни примери, моля да ни запознаете с някои от тях?

А.Ц. Да, работим в сътрудничество и с Институт Конфуций в София, който също адаптира дейностите и проектите си към новата епидемиологична обстановка. Част от езиковите курсове към Инситтута се провеждат онлайн, а проектите са насочени главно към работа в дигитална среда. Един от последните примери в това направление е проектът за серия онлайн семинари за китайската култура, предназначен за широк кръг онлайн участници.

Въпрос: През миналата година бе отбелязана 70-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай, бяха организирани много събития и участия в двустранни икономически, културни, образователни и бизнес инициативи. Бе отбелязан и един от върховете на българо-китайското сътрудничество. Бихте ли споделили Вашето мнение за бъдещето на тези отношения, по-специално в областта на образованието и културата?

А.Ц. 70-годишният юбилей от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай беше наистина отбелязан с множество събития и съвместни инициативи в различни области. Несъмнено кулминацията на тази поредица от събития отбеляза държавното посещение на Президента на Република България Румен Радев в Китай. По време на посещението лидерите на двете страни се договориха за издигане на двустранните отношения до ниво на стратегическо партньорство, бяха обсъдени въпроси за задълбочаване на сътрудничеството в различни сфери, включително в областта на образованието и културата. Мисля, че отношенията между двете страни имат много добри перспективи и възможности, но за сега конкретните резултати в практическото сътрудничество са под реалните възможности. В момента, в условията на пандемия е затруднено осъществяването на много инициативи и регулярни контакти в международен план. Надявам се въпреки тези трудности да успяваме да поддържаме и развиваме двустранните отношения и партньорство, особено в нашата професионална област на образованието и науката.

Разговорът проведе Ивета Балевска