Тибетските дворци “Потала”, “Джоканг” и “Норбулинка”

Дворецът “Потала” е разположен на Червената планина (Марпо Ри), западно от административния център на Тибетския автономен район – Лхаса. Той съставлява единствения в света архитектурен комплекс с подобен мащаб на толкова голяма надморска височина – 3700 метра. Общата площ на двореца е 360 000 кв.м., като централната сграда е построена върху хълм, заедно с който височината ѝ е 117 метра.

От векове дворецът “Потала” е бил мястото, където е живеел религиозният водач на тибетците Далай Лама. Основната му част е построена през VII век, но през управлението на династия Цин (XVII-XX век) и петия Далай Лама той е разширен значително. Дострояването не спира и при следващите Далай Лами и така “Потала” добива днешния си облик.

С изграждането на двореца е свързана следната история. През 641 г. предводителят на туфанските племена Сонгцен Гамбо завършва обединението на Тибет. Той установява приятелски отношения с танския императорски двор, и съюзът е скрепен чрез брак с принцеса на име Уънчън. За да посрещне както подобава съпругата си Сонгцен Гамбо изгражда дворец, заобиколен от крепостни стени. През IX век обаче Тибет изпада в продължителен период на междуособни войни и дворецът е разрушен. Едва през 1645 г. петият Далай Лама започна неговото възстановяване, което отнема близо 50 години.

Дворецът “Потала” има 13 етажа, чиято основна конструкция е от камък и дърво. В стените му е вградена желязна арматура, за да бъде предпазен от евентуално земетресение, а покривът е позлатен, което го прави устойчив на бури и гръмотевици.

Цялостният комплекс се състои от три части – дворцово градче, покои и езеро. В градчето се намират сградите на административните органи, книгопечатница, жилищата на монаси и официални лица, затворът и други. Покоите се намират на хълма и включват Белия и Червения дворци. През 1648 г. окончателно е завършен строежът на Белия дворец, а през 1694 г. – на Червения, за работата по който са били привлечени около 7000 работници и над 1000 художници.

Червеният дворец представлява религиозен комплекс от ступи на предишни лами и се намира в центъра на двореца “Потала”. Петте зали за ступи са неговите главни постройки, най-голямата от които е Западната зала. В нея е ступата на петия Далай Лама – тя е покрита със 3724 кг. злато и инкрустирана с 15 000 скъпоценни камъка. Най-високата ступа е тази на 13-ия Далай Лама. За нейното изработване са изразходвани 943 кг. златни слитъци, и тя също е богато инкрустирани със скъпоценни камъни. Самата статуя на 13-ти Далай Лама е излята от 50,3 кг. чисто сребро. По време на ремонта на “Потала” през XVII век, най-добрите тибетски художници украсяват Червения дворец със стенописи на религиозна, историческа и фолклорна тематика, които продължават да са сред най-впечатляващите образци на местното изкуство.

В Белия дворец Далай Лама е взимал и оповестява важни религиозни и политически решения. В залата, която се намира на най-високия източен блок на двореца и има площ от 717 кв.м. са били извършвани церемониите по ръкополагането на нов Далай Лама. На горния етаж в същия блок са разположени личните покои на тибетския религиозен водач и те се състоят от Западната зала на слънцето и Източната зала на слънцето. На юг от двата двореца се намира монашеската зала за провеждане на религиозни церемонии, а в западната част на Белия дом е мястото, където живеят монасите.

В момента в двореца “Потала” се пазят около десет хиляди картини от XVII век, каменни и дървени скулптури, както и други исторически паметници, порцеланови и други изделия с висока историческа стойност и разкриващи дългогодишните контакти между тибетския и ханския етноси. През март 1961 г. дворецът “Потала” бе обявен от правителството на КНР за паметник на културата с национално значение.

През ноември 2000 г. храмът “Джоканг” бе включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от дворцовия комплекс “Потала”. Той се намира в централната част на град Лхаса и е построен през VII век от Сонгцен Гамбо и също като двореца е посветен на пристигането на танската принцеса Уънчън. “Джоканг” е най-древната дървена сграда в смесен тибетско-хански архитектурен стил. Основната ѝ зала, в която са се пазели и четели будистки сутри, е на четири етажа и с позлатен бронзов покрив. На първия етаж има позлатена статуя на Буда Шакумяни на 12-годишна възраст, донесена тук от принцеса Уънчън като дар за бъдещия ѝ съпруг. Коридорите и перилата на залата са украсени с дълъг хиляда метра стенопис, пресъздаващ церемонията по посрещне на танската принцеса и митологични мотиви.

Дворецът “Норбулинка” влезе в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от дворцовия комплекс “Потала” през 2001 г. и се намира на 2 километра западно от него. Построен е през 40-те години на XVIII век от 7-ия Далай Лама. След разширяването му от 8-ия Далай Лама, дворецът се сдобива със собствена градина и е бил лятна резиденция на тибетските религиозни водачи. Освен будистките статуи и пагоди, в двореца “Норбулинка” се съхраняват голям брой картини „танка“ от периода между XVIII и XX век. На тибетски език „танка“ означава бродиран или рисуван свитък от плат, коприна или хартия и представлява специфична за местната култура художествена техника. Много от запазените в двореца картини „танка“ пресъздават тибетски обичаи и религиозни сюжети.