Писателят Фън Дзицай и идеалите на неговото поколение

В доклада на 19-ия Конгрес на Китайската комунистическата партия генералният секретар Си Дзинпин каза, че без високо доверие и напредък в културата е невъзможно да се реализира „великото възраждане на китайската нация“. Довереито към културата на китайците се корени не само в дългата история на китайската нация, но и във всички изключителни литературни и художествени творби, създадени от майсторите през изминалите пет хилядолетия.

През последните 40 години от началото на политиката на реформа и отваряне Фън Дзицай е сред редиците на водещите дейци на епохата. В залата на университета в Тиендзин бяха изложени 20 негови картини, над 30 колекции на традиционната култура и стотици различни издания на романите и разказите му. Това кара хората да се замислят за трудолюбието и любовта, с които Фън Дзицай е създал тези творби?

"Искам да оставя сърцето и душата си на китайска земя. Не искам нищо в замяна. Надявам се само, че на тази земя ще има свежи листа и цветя, както и плодове в бъдеще." Високият почти два метра Фън Дзицай е на 70 години. Той разказва за живота си, без да споменава за упорития труд. Вместо това с наивна детска усмивка обяснява, че е приел отдаването за свое задължение към обществото и епохата.

От първата награда за разказа му "Инкрустирана лула" през 1979 г. Фън Дзицай е в челните редици на водещите личности през последните четири десетилетия. Той обикаля селата и записва обичаи и песни, оставяйки следи в литературата, опазването на културата, живописта и образованието. Всичко това е знак за отговорното отношение на китайските интелектуалци след въвеждането на политиката на реформа и отваряне. По случай 40-та годишнина от началото на тази политиката в интервю за „Пийпълс дейли“ Фън Дзицай говори за идеалите на писателите от тази златна епоха.

Политиката на реформа и отваряне постави началото на златен век за китайската литература. Това бе изпълнена с идеали и желания епоха. Хората преследваха общи цели и споделяха еднакви надежди, че страната им ще просперира, а те ще се замогнат. Големите идеали събуждат емоции и копнеж в душите. Литературата помага да се разбере животът и изразява очакванията за бъдещето. Затова за писателите от поколението на Фън Дзицай стремежът да са представители на народа се превръща в естествена мисия. „Общите емоции на епохата и социалните грижи създадоха един синтез между писателите и читателите“, казва той.

„Можем да твърдим, че писателите от 80-те са обичани от времето щастливци, защото хората ни се довериха изцяло и бяха готови да общуват с нас. Все още си спомням голямата дървена пощенска кутия пред дома ми. Всяка сутрин писмата на читателите се изливаха като изворна вода в легенчето, което носех с мен. За мен това бе трогателна сцена. Особено, когато чуех шумоленето на хартията при отварянето на плика, защото си представях как сърцето на читателя трепти, докато пише писмото, а сълзите му падат върху белия лист. В паметта ми се е запечатал този звук, който е символ за доверието на читателите към писателя. То го вдъхновява и му дава стимул да общува с хората“, обяснява Фън Дзицай.

Той добавя, че писателите от тази епоха споделят общи културни идели и обичат родината. „ През онези години писателската дейност бе тясно свързана с високите национални идеали. Това бе постоянна характеристика за китайските интелектуалци. Можем да твърдим, че писателите от епохата след въвеждането на политиката за реформа и отваряне съзнаелно поеха отговорна мисия към хората и обществото. Тази политика ни осигури спокойна социална среда и ни насърчи да запишем чувствата на епохата върху белия лист. Започна златна ера, изпълнена с уважение към литературата и творчеството. Все още пазя известието за наградата от 1979 г. В него пише, че другарят Фън Дзицай получава национално отличие за краткия си разказ „Инкрустирана лула“. Бихте ли се явили да получите наградата от 200 юана и плакета?, ме питат в него. Този лист хартия е свидетел на епохата.“

Фън Дзицай си спомня, че уважението и признанието на обществото се превръщат във важен източник на мотивация за писателите и стимул да изградят своя идентичност. Това ги вдъхновява, те наблюдават развитието и искрено отразяват стремежите на хората. „Можем да твърдим, че хората, писателите и епохата са свързани като едно цяло. Успехът на моето творение не би бил възможен без подкрепата на обществото. Нашите литературни творби са много чисти. В тях няма утилитарни идеи. Моя цел бе просто да напиша добър разказ или роман. Отношенията между писателите също бяха искрени. Винаги, когато на литературната сцена се появеше добра творба или писател, всички се втурваха да се запознаят с тях и разпространяваха добрата вест. Веднъж композиторът Шъ Гуаннан дойде в Пекин от Тиендзин, за да ме види. Поканих го в едно ресторантче на улица Дунсъ. През цялото време той не хапна нищо, а непрекъснато говореше за операта, която щял да напише. По време на тази среща наистина усетих чистата, силна и внушаваща страхопочитание емоция на твореца към творчеството. Благодарение на тези чисти емоции, литературата, театърът и музиката процъфтяваха след въвеждането на политиката на реформа и отваряне.“

Фън Дзицай е уверен, че именно тази политика го е превърнала в силно отговорен към обществото писател. „Това ми даде някакъв „читателски усет“, подтикна ме да погледна към обществото и да интегрирам тревогите му в моето мислене. В тази непрекъснато променяща се епоха опознавах по-пълноценно хората, включително техните характери, съдби, стремежи и идеали, което ми позволи да мисля усилено, да се изразявам свободно и след това да вникна дълбоко в същността на живота и да отразя най-искрените човешки емоции. В същото време непрекъснато променящото се общество ми предостави безброй материали, обогати визията ми и съживи въображението ми. Това бе епоха на безкрайни възможности.“