Лятната императорска резиденция в Чъндъ и околните храмове

Лятната императорска резиденция (кит. бишу шанджуан, букв. планинско убежище от летния зной) се намира в северната част на град Чъндъ, провинция Хъбей, по западния бряг на река Улиехъ и на около 230 километра от столицата Пекин. Площта ѝ е 5,64 квадратни километра, което я прави най-големият, съхранен до днес, китайски парков комплекс.

В тази резиденция императорите от династия Цин (XVII-XX век) са прекарвали почти половината от годината – обикновено през пролетта, лятото и есента. Тя, заедно с Летния дворец в Пекин (Ихъюен) и градините “Джуоджънюен” и “Лиуюен” в Суджоу са наричани също “четирите най-прочути китайски градини”.

Изграждането на резиденцията в Чъндъ започва през 1703 г. по заповед на император Канси, който искал да избяга от горещините в Пекин, но приключва чак през 1790 г. Независимо от това Чъндъ става предпочитано място за живот на владетелите през голяма част от годината и на практика втори политически център на Китай, тъй като оттам те решавали много от въпросите на управлението.

Лятната императорска резиденция представлява мащабен комплекс от сгради, градини и храмове и се разделя на две части – дворцова и паркова, която следва терена и в нея има както равни места и езера, така също и планински височини.

Дворцовият район с площ от 100 000 кв.м. се намира на южния бряг на голямо езеро и се състои от административни сгради, храмове и частните покои на императорското семейство.

Четирите основни сгради в него са дворците “Джънгун” (Главният дворец), “Сунхъджай” (Дворецът на боровете и жеравите), “Дунгун” (Източният дворец) и “Уанхъсунфън” (Дворецът на боровия вятър).

Дворецът “Джънгун” се намира в западната част на района и сградите в него са разделени на предни и задни. В предните владетелите са се занимавали с държавните дела, а в задните са били техните и на наложниците им покои. Дворецът се състои от девет вътрешни двора, като техният брой не е случаен. Девет е най-голямото едноцифрено число и в древен Китай е имало сакрален смисъл и е било използвано само от императорите, особено в строителството.

Източно от “Джънгун” е разположен дворецът “Сунхъджай”, който се състои от седем вътрешни двора, в един от които - “Уанхъсунфън” император Циенлун е учил като дете. Дворецът “Дунгун” се е намирал източно от “Сунхъджай”, но впоследствие е унищожен.

Северно от дворците е езерният район, чийто пейзаж напомня много този на „водните градчета“ край река Яндзъ. Осем малки острова разделят голямото езеро и са свързани помежду си с красиви мостове. Водата в него идва от река Жъхъ (Горещата река), дала също старото име на резиденцията – „Жъхъ сингун“ (Дворецът на Горещата река).

На източния бряг на езерото се издига хълмът Дзиншан (Златната планина), на чийто връх се намира павилионът “Шандигъ” (Павилионът на Върховния повелител). Той е построен по заповед на император Канси като копие на храма “Дзиншансъ” в град Джъндзян, провинция Дзянсу.

Край езерото има и друг павилион на име “Шуейсинсие”, построен по време император Циенлун (1736-1796) и се смята за една от 36-те красиви гледки в резиденцията.

Равнинната част на дворцовия комплекс се намира северно от езерната и е изпълнена с дървета и красива зелена растителност. Тя е била любимо място за лов на императорите и състезания по стрелба с лък.

Планинската част заема близо 80% от цялата площ на резиденцията. Хълмовете и долините в нея са осеяни с храмове, павилиони и пагоди.

Интересна подробност за резиденцията е, че тя е създадена така, че в югоизточната ѝ част водите са повече, а в северозападна – планините, което отразява точно релефа на Китай.

В района на лятната императорска резиденция се намира също ламаистки храмов комплекс, който първоначално се е състоял от 11 светилища, но до днес са оцелели само седем. Част от тях са в тибетски, други в хански, а трети в смесен стил. Целта на изграждането им е била да сплоти етносите на империята, обитаващи най-отдалечените райони като Вътрешна Монголия, Синдзян и Тибет.

Храмът “Путуоджунчън” е разположен в най-северната точка на императорската резиденция върху площ от 220 000 кв.м. Строителството му започва през 1767 г. по нареждане на император Циенлун, който искал с него да отбележи 60-ия си рожден ден и 80-ия на своята майка. Храмът е умалено копие на двореца “Потала” в Лхаса и е завършен за четири години.

Храмът “Луохантан” (Храмът на архатите) е построен през 1774 г. През това време император Циенлун посещават два пъти храм със същото име в Хайнин, провинция Джъдзян, и остава запленен от 500-те статуи на архати в него. Когато се връща в Пекин той заповядва да бъде построено негово копие в Чъндъ.

Строителството на храма “Пунинсъ” (Храмът на всеобхватното спокойствие) започва през 1755 г. В него има дървена статуя на Будата с хиляда ръце и очи, затова е наричан също „Храмът на големия Буда“.

Храмът “Пулъци” (Храмът на всеобхватно щастие) е построен през 1766 г. и площта му е 24 000 кв.м. Северната зала на храма прилича много на Залата за молитви за добра реколта в Храма на Небето в Пекин.

Храмът “Шусянсъ” се намира в северната част на резиденцията и е построен през 1775 г. върху площ от 23 000 кв.м. Той е копие на храм със същото име в планината Утайшан. Тъй като в храма е изложена статуя на Буда на проницателността (Манджушри), за чието превъплъщение се е смятал император Циенлун, той се нарича също „Фамилния храм на Циенлун“.

Трите конфуциански светини в Цюфу

Конфуций (кит. Кундзъ, 551-479 г.пр.н.е.) е велик мислител и педагог, живял в края на периода “Пролети и Есени”. Той е първият, който насърчава образованието сред обикновените хора, като отдава огромно значение на личния пример и способностите на учениците си. Според преданията, Конфуций имал над три хиляди ученика, от които 72 били особено талантливи и мнозина от тях оставили трайни следи в китайската история. Основните идеи, които проповядвал Учителя и впоследствие залегнали в основата на конфуцианството се съдържат в три думи: ли (ритуали и традиции), юе (музика, изкуство, култура) и жън (човеколюбие). Конфуций ратувал за управлението на държавата на основата на морала и етикета. След смъртта му, неговите последователи излагат идеите му в книгата „Луън ю“ (“Речи”), превърнала се във фундамент на конфуцианството, което било обогатено и доразвито от следващите поколения и постепенно се разпространило и в съседните на Китай страни – Корея, Япония, Виетнам, формирайки ареала на конфуцианската култура.

Конфуцианското учение оказва дълбоко влияние върху хилядолетната китайска култура. Владетели, чиновници, генерали и учени от различните епохи отдавали дълбока почит на Конфуций и съграждат три монументални комплекса: фамилното имение, семейното гробище на рода Кун и Храмът на Конфуций в град Цюфу, провинция Шандун.

Храмът на Конфуций се намира в централната част на Цюфу и е главното място за почитане паметта на великия философ. Според исторически сведения, през 478 г.пр.н.е., на втората година след смъртта на Учителя, по заповед на владетеля на царство Лу – Ай-гун, родният му дом бил превърнат в храм в неговата чест и там се пазели обредни предмети. В началото той имал само три стаи, но с разрастването и утвърждаването на конфуцианското учение, императорите от различните династии непрекъснато го разширявали. В началото на XVIII век император Юнджън наредил храмът да бъде ремонтиран основно и така той добил днешния си вид.

Структурата на храма следва стриктно изискванията, по които са изграждани китайските императорски дворци. Той е разположен върху площ от 100 000 квадратни метра и е разделен на девет части – всяка със собствен двор, а общият брой на помещенията е 600, отстъпвайки по мащаб единствено на Забранения град в Пекин. Каменните стели в двора с надписи от различни епохи се смятат за един от върховете в калиграфското, художествено и резбарско изкуство на Китай. Те са около 2000, а 50 от тях са подписани от императори, което показва огромната роля и влияние на Конфуций в древното китайско общество.

Главната част на храма е залата “Дачъндиен” (Залата на великото постигане), която се намира в неговия център. Височината ѝ е 25 метра, ширината – 46 метра, а дължината 25 метра. Пред залата стоят 10 каменни стълба с диаметър около метър и височина почти шест метра. Тези величествени стълбове са резбовани с дракони и дори намиращите се в Забранения град подобни не могат да се сравняват с тях по изящество на изработката.

Фамилното имение на рода Кун се намира в източната част на Храма на Конфуций и се състои от 408 работни, складови и жилищни помещения, в които поколения наред са обитавали наследниците на Учителя. По-голямата част от днешните постройки в имението са изградени след XIV век, при династиите Мин и Цин. Фамилното имение е съхранило множество документи и предмети с висока историческа и културна стойност.

Семейното гробище на рода Кун е разположено върху площ от около 2 квадратни километра в северната част на град Цюфу. В него през 479 г.пр.н.е. е погребан Конфуций и през следващите 2500 години то става последен дом на поколения негови наследници. Днес там има около 100 000 гробни могили и над 4000 надгробни плочи, превръщайки го в най-старият, най-мащабен и добре запазен до днес подобен обект с огромно значение за изследването на историята и културата през различни епохи в Китай.