Мо Йен – първият китайски писател с Нобелова награда за литература

През последните 40 години от въвеждането на политиката на реформи и отваряне китайският писател Мо Йен пише непрекъснато. В творбите си той съчетава обичаите в селата с живото си въображение, поставяйки началото на един нов период за естетикaта на съвременните романи и представяйки на света истории от Китай. „Стъпил на земята на Гаоми, улавям ясно отпечатъците на напредъка и чувам звука на времето, което се движи напред."

В ранната утрин Пекинският педагогически университет излъчва бодрост. Във фоайето на Международния център за литературно творчество Мо Йен излиза от стаята за чай със стъклен чайник в ръка, усмихва се на пристигналия по-рано репортер и го поздравява: „Седнете и изчакайте. Имам още един час работа. Ще започнем интервюто в уговореното време.“ След това влиза в офиса си и леко затваря вратата.

Без самодоволно изражение, без тълпи от фенове около него, лицето на Мо Йен винаги е равнодушно и спокойно. Това спокойствие дори кара хората да забравят за миг, че той е първият китайски писател удостоен с Нобелова награда за литература.

Започвайки с „Люлката на бялото куче“ през 1985 г., Мо Йен прославя североизточното село Гаоми като рицар от отдалечени места и създава свое собствено литературно царство. Като първия китайски писател носител на Нобелова награда за литература, той изтласка китайската литература в центъра на световната сцена. По повод 40-та годишнина от началото на политиката на реформи и отваряне в интервю с Мо Йен новинарският сайт „Пийпълс дейли“ направи преглед на развитието на китайската литература през последните години.

„Надявам се литературните творби, които ме трогват, да трогват и всички читатели“, казва писателят. На въпроса как според него трябва да се използват литературните похвати, за да се разкаже добре една китайска история и тя да спечели признанието на света отговорът на Мо Йен е следният: „Като китайски писател всъщност разказвам за китайците, за историята и живота им. Това са разкази, които са част от китайската история и живота на народа, които са ме трогнали. Надявам се те да развълнуват и всички читатели. Тези истории са лично преживени от мен, от моите роднини и съселяни, или се базират на моя личен опит или разказаното ми от други хора. Техен източник са историята и съвременния живот. Съвременният живот също не пада от небето. Той е продължение на историята. Моя цел е да разкажа на света за моралните качества на тези хора. Защото ценните качества на тези обикновени хора са основната гаранция, че нацията ще се справи с трудностите.“

Казват, че когато писател пише за някого, на света се появява още един човек. В своите романи Мо Йен създава ярки образи, които оставят дълбоки впечатления в читателя. Каква е тайната за това умение на писателя?

„Преди години Уан Дзънци ми цитира думите на Шън Цунуън, който казва, че романите трябва да се пишат с герои, а историите да се използват за извайването на характери“, обяснява Мо Йен. „Как да се създаде един добър герой? Трябва да започнем с детайлите и да черпим материал от живота. Например, докато пишех „Прозрачни моркови“, малкото черно момче седеше до ковашката пещ през нощта, дърпайки духалото, докато печеше ряпа, очаровано от сините пламъци, които подксачаха мистериозно. Тази история е базирана на моя личен опит. Образът на лелята в „Жабата“ бе създаден от разказани ми преживявания на други хора и моето въображение. Леля ми бе първият човек, когото видях с идването си на белия свят, тя бе много важен член на семейството и имах много възможности да я наблюдавам. Дори когато леля ми не бе пред очите ми, нейната сянка стоеше в сърцето ми. Може да твърдим, че психологическият свят на писателите е по-широк, а въображението им предоставя неограничено пространство за развитие.“

На въпроса кое е ядрото при изграждането на един герой Мо Йен отговаря така: „На повърхността романът разказва истории, но всъщност изследва човешката природа. Детайлите, които се разкриват при промяната на човешкия характер, съживяват въображението на писателя при писането на романа, създават вибрация и звук, носят творческо вдъхновение. Годините на глад ми дадоха възможност да вникна в сложността и простотата на човешката душа. Много години по-късно, когато започнах да пиша, тези преживявания се превърнаха в скъпоценен ресурс за мен. Усилено се опитвах да опиша скритата дълбоко в душата болка, защото основната цел на писането е да се анализира човешката природа и да се търси спасение за самия себе си.“

За разлика от американския писател Уилям Фолкнер описваните в романите на Мо Йен места са като човека, те растат и се променят с времето. От къде идва тази разлика?

„Прогресът на държавата води до промени във всяко парче земя, а задача на писателя е да ги следва внимателно, записва и отразява“, обяснява Мо Йен. „Политиката на реформи и отваряне е неизчерпаем източник на енергия за развитието на родния ми край Гаоми. Стъпил на земята на Гаоми, улавям ясно отпечатъците на напредъка и чувам звука на времето, което се движи напред. Родният ми край е най-богатият източник на преживявания в паметта ми. Когато се върнах в Гаоми миналата година, установих, че моите съученици от началното училище умело карат багери. Жена, която не е израснала в богата културна среда, умело караше багер! Бях силно впечатлен и този детайл ми напомни за миналото, за една превита 60-годишна възрастна жена, която върви, опирайки се на бастун и се задъхва. Но сега моите съученици продължават да работят усилено. Това е забележителен напредък. Времето непрекъснато се движи напред и в живота има толкова много дребни детайли, които са в състояние да те трогнат.“

През последните години Мо Йен се насочи към драматургията и написа два сюжета за традиционна опера. Какво накара писателя да променни посоката на своето творчество?

„От една страна съм благодарен на традиционната опера от моя край, която ми помогна във формирането на моя стил и творби. От друга страна, оставената от дедите ни културна съкровищница трябва да се изучава и предава на поколенията. Историята на националната ни култура и литература е неделима от традиционните сценични изкуства. Те са най-важният материал за обикновените хора, от тях те научават за миналото и развиват морални качества. Като основна форма на изкуството, традиционните опери никога не са спирали да се развиват. Макар и да не дават възможност на публиката директно да надникне в душата на героя, чрез стегнатото описание могат да изразят най-богатия вътрешен свят на човека. Можем да твърдим, че основна цел на романа и драматургията е да се проникне в душата на героите. Аз се уча как да чертая линиите на китайския роман, като пиша драми.“

Традиционната опера от моя роден край „Маоцян“ е най-яркото събитие от културния живот от детските ми години, което се е запечатало в паметта ми. За мен бе удоволствие и радост всяка година по време на Китайската нова година да гледам представленията. Да бъда драматург е моя стара мечта. Вчера бях в театъра „Мей Ланфан“, където гледах представление на опера „Маоцян“ от родния ми град Джучън. В момента продължавам да пиша сюжети за този тип опери, защото искам да дам своя принос за развитието на традиционната драматургия и тя да продължи да се предава на поколенията“, казва в края на интервюто Мо Йен.