Древните сгради в планината Удан

Планината Удан се намира в северозападната част на провинция Хубей и е една от най-известните даоистки светени, наричана още Тайхъшан („Планината на Великата хармония“). Според преданието именно тук едно от най-почитаните от даоистите божества – Сюен'у („Мистичният воин“) се сдобил с безсмъртие.

Удан има 72 върха, като най-високият от тях – Тиенджу („Небесната подпора“) се издига на 1612 метра.

Климатът в планината е топъл и влажен. Средните годишни валежи са около 900-1200 милиметра, основно през летните месеци. В Удан растат повече от 400 вида лечебни растения. Планината е дом и на много природни и културни забележителности, сред които скали, потоци, пещери, езера, кладенци. Най-прочут обаче е комплексът от даоистки храмове и светилища, който се смята за едно от чудесата на древната архитектура.

Храмът „Улунцъ“ (“Светилището на петте дракона”) е една от най-ранните сгради в планината, построен по нареждане на първия тански император Тайдзун (627-649). През династиите Сун (X-XIII век) и Юен (XIII-XIV век) той се разраства в комплекс от сгради, който приютява местната даоистка религиозна общност, обслужваща императорския двор. Особено популярна планината Удан става по времето на минския император Джу Ди (1402-1424), който изпраща близо 300 хиляди работници да възстановят и разширят 33-те манастира и храмове, чиято обща застроена площ достига 1,6 милиона квадратни метра. От това време Удан става средище на даоистите в империята, а благодарение на грижите, които се полагат за тях манастирите и храмовете там и до днес са най-мащабния и добре запазен комплекс от древни сгради в Китай.

На връх Тиенджу се намира дворецът “Тайхъгун” („Дворецът на Великата хармония“). Неговата площ е 1600 квадратни метра и той се състои от двайсетина постройки. Дворецът е изграден през 1412 г. по заповед на император Джу Ди, който скоро след това издига сакралния статус на Удан над този на петте най-прочути планини в Китай, наричайки я Даюе Тайхъшан (“Най-велика от свещените планини”). Залата “Дзиндиен” (“Златната зала”), наричана още “Дзиндин” (“Златният връх”), е една от главните сгради в “Тайхъгун”. Тя е сред най-големите постройки от мед в Китай и тежи около 90 тона. Площта ѝ е 160 квадратни метра, висока е 5,54 метра, широка 3,15 метра, и дълга 4,4 метра. В нея е изложена статуята на върховния небесен повелител Джън У.

Дворецът “Дзъсягун” (“Дворецът на виолетовите облаци”) се намира в североизточната част на връх Тиенджу и е най-добре запазената императорска даоиска постройка на Удан. Той е построен през управлението на династия Сун, а в 1412 г., при династия Мин, е възстановен в сегашния си вид . Площта на двореца е 6854 квадратни метра и той включва 29 сгради, най-голямата от които е храмът “Дзъсядиен” (“Храмът на виолетовите облаци”). От династия Мин в храма се намира статуя на Юхуандади (Нефритения император). Според преданието, дворецът “Дзъсягун” е едно от местата в Китай с най-силна енергия, затова се нарича също “Дзъсяфуди” (“Щастливо място”). Според вярващите, тук човек се зарежда с особено чиста енергия, която му помага да насочи мислите си към вършенето на добро, а самият дворец представлява връх в древната китайска архитектура.

Дворецът “Нанйенгун” (“Дворецът на Южната скала”) е построен на връх Нанйен (“Южната скала”), откъдето идва името му. Изграждането на комплекса започва още през династия Юен (XIII-XIV век), а през 1412 г. - при Мин - той е възстановен и разширен. В момента са запазени 21 сгради с обща площ от 3505 квадратни метра. Основната постройка в двореца е храмът “Тиен'иджънцингун” е построен през 1310 г., с височина 6,8 метра, ширина 11 метра и дължина 6,6 метра, като за главните му части е използван варовик.

Комплексът от древни сгради на планината се слива с нейната прекрасна природа и култура, ставайки дом на удански даоизъм, даоистка музика и ушу. Този обаче, който действително прославя планината из цял Китай, е Джан Санфън, смятан за създател на тайдзицюен (“юмрукът на Великия предел”). Това бойно изкуство е дълбоко свързано с даоизма и неговия основен принцип е, че „мекото побеждава твърдото“. Според преданието, когато бил на пет години, Джан Санфън се разболял и загубил зрението си. Баща му чул, че в един даоистки храм има свещеник, който притежавал чудотворни умения, и завел сина си при него. След седмица детето прогледнало и станало ученик на свещеника, който му предал тайните на бойното изкуство и даоските науки. Когато пораснал, Джан Санфън пътувал из страната и славата за него се разнесла навсякъде. Накрая се установил в планината Удан, където получил просветление и започнал да комбинира даоските практики с бойните изкуства и така създал 13-те движения на тайдзицюен, които по-късно залегнали в основата на прочутото уданско бойно изкуство.