Фан Дзиншъ и любовта ѝ към Дунхуан

В Академията за изследване на Дунхуан стои статуя с името „Младост“. Тя изобразява момиче с къса коса, което държи сламена шапка, и е леко наведено напред. Статуята е отражение на жизнеността на младите хора. Прототипът ѝ е Фан Дзиншъ, чиято коса вече е напълно побеляла. След като завършва висшето си образование през 1963 г., Фан Дзиншъ се посвещава на изследването на пещерите Дунхуан. Намиращи се в пустинята, те мълчаливо пазят световноизвестно културно наследство. По случай 40-та годишнина от началото на политиката на реформи и отваряне репортер на „Пийпълс дейли“ разговаря с Фан Дзиншъ за упорития ѝ труд, продължил близо половин век.

„С пещерите Дунхуан се запознах в университета. Тогава ги изучавах само на книга и с нетърпение чаках да ми се отдаде възможност да ги видя с очите си. Като студент без социален опит си мислех, че всички пещери в Дунхуан са красиви, изследователите са опитни, а домовете светли и чисти. След като пристигнахме там, аз и моите състуденти бяхме удивени от великолепното пещерно изкуство. Стенописите в пещерите, цветните скулптури и други произведения на изкуството вътре бяха зашеметяващи. Макар и да бяхме посещавали подобни музеи, този бе първият път, където видяхме истинско пещерно изкуство. Неговият чар ни накара да забравим за външния свят и да се потопим в една приказка“, разказва Фан Дзиншъ.

„Пещерите бяха невероятно красиви, но условията за проучване изключително лоши. До пещерите нямаше равен път или стълби и се придвижвахме много внимателно по нестабилна дървена пътечка. Къщата, в която живеехме, бе построена от кал, нямаше ток и вода. Освен това транспортът до Дунхуан не бе удобен, а информацията стигаше изключително бавно. Вестниците, които пристигаха, бяха от преди седмица и дори десет дни. Затова, когато ни казаха, че изследователите Чан Шухун и Дуан Уъндие са прекарали над десет години в тази атмосфера, не можахме да повярвваме“, обяснява Фан Дзиншъ.

На въпроса на репортера защо въпреки трудностите е избрала да остане в Дунхуан, тя отговаря следното: „След дипломирането ми ме назначиха на работа в Дунхуан, което всъщност съвпадаше със завършената от мен специалност. При първото ми посещение там бях силно впечатлена от дълбочината на пещерното изкуство. Наученото за Дунхуан по време на обучението ми в университета и стажа бе съвсем повърхностно. Не бе лесно да се реша да работя там. Колкото по-дълго бях в Дунхуан и колкото повече бях в контакт с него, толкова повече разбирах колко велико и дълбоко е изкуството му. Имаше някакъв магнетизъм, на който не бях в сила да устоя. Колкото по-дълбоко прониквах в тайните на Дунхуан, толкова по-силно се влюбвах в него. Не само аз, но много от моите предшественици, които в началото просто са искали да видят пещерите, не са могли да го напуснат, и колкото по-дълго се задържали там, толкова повече го заобичали.“

Фан Дзиншъ разказва, че след завършването на университета била изпратена в Дунхуан. „По това време годеникът ми бе в Ухан. От университета ми казаха да отида в Дунхуан и обещаха по-късно да ме сменят с някой от новите абитуриенти. Нищо не ме разколеба, защото бях готова да следвам това, което ми е наредено от държавата. Поради различни причини аз останах в Дунхан много дълго и моите чувства към него се задълбочаваха с всяка изминала година. През цялото време си мислех, че не съм направила нищо за него и не мога да го напусна просто така. Като студент по археология естествено се надявах да дам своя принос в изследването на Дунхуан.“

След въвеждането на политиката на реформи и отваряне работата в Академията за изследване на Духнуан се нормализира. По това време Фан Дзиншъ и съпругът ѝ вече развиват собствена кариера и много се притесняват, защото от една страна трябва да работят, а от друга да се грижат за семейството. През 1986 г., 19 години след сватбата им, този проблем най-накрая е решен. Съпругът на Фан Дзиншъ я познава много добре и се отнася с разбиране към чувствата ѝ към Дунхуан. Накрая той решава да пуснат корени на това място. „Това означаваше, че той трябва да изостави работата си в Ухан, а аз се притеснявах и надявах мъжът ми да сполучи и в Дунхуан. Разбира се той не ме разочарова и откри нов бизнес тук, което ме успокои“, спомня си Фан Дзиншъ.

На въпроса какво влияние според нея е оказала политиката на реформи и отваряне върху пещерите Могао в Дунхуан тя казва следното: „От откриването на пещерите Могао изминаха 1652 години. В средата на 16-ти век с упадъка на Пътя на коприната проходът Дзяюгуан е затворен, а пещерите изоставени. Дълги години никой не се грижи за тях, а много реликви са откраднати или унищожени. Свещеният дворец на изкуството се бе превърнал в руина. Едва когато през 1944 г. бе създаден Националният институт за изследване на Дунхуан, той бе защитен. Екип от учени, начело с Чан Шухун, поставиха основите на археологическите изследвания и опазването на древните пещери. Благодарение на усилията на няколко поколения експерти пещерите Могао днес се представят в съвсем нов облик пред света.“

След въвеждането на политиката на реформи и отваряне, тогавашният лидер на Китай Дън Сяопин прави инспекция в Дунхуан. След като научи за трудностите на учените, той инструктира съответните ведомства да ги разрешат. „Въпреки че в началото Академията бе съвсем малка, задачите ѝ бяха много трудни, разказва Фан Дзиншъ. „По поръчение на централното правителство и подкрепата на управата на провинция Гансу Академията бе разширена, събра повече експерти и условията за изследванията се подобриха. С по-добрата работна атмосфера и включването на пещерите Могао в Списъка на световното културно наследство през 1987 г. културните реликви в Дунхуан бяха по-добре защитени, а проучването им се задълбочи.“

Фан Дзиншъ обяснява, че изследването на Дунхуан е мултидисциплинарна дейност. Стенописите и будистките писания в пещерите са ценно богатство, което включва не само информация за техниките на рисуване, но и за историята, етносите и религиите. Изследването на стенописите започва още преди въвеждането на политиката на реформи и отваряне. Но златният период за тях започва след основаването на Китайската народна република. Тогава са копирани голям брой от стенописите, благодарение на което е възможно да се използват като материали за изследванията и да се излагат в страната и чужбина.

„Истинската изследователска дейност всъщност започна след въвеждането на политиката на реформи и отваряне. Условията на работа се подобриха, а ентусиазмът на изследователите се увеличи. Затова бяха постигнати и множество резултати от научните проучвания. Същевременно международният обмен се засили, в резултат на което заедно с японски учени издадохме книгата „Пещерите в Китай““, разказва още Фан Дзиншъ.

„Китай в момента е страната с най-много изследователски институти, най-много учени и най-много резултати от изследванията на Дунхуан. За известен период чужди учени също активно изследваха пещерите, но в момента те са много по-малко“, обяснява Фан.

В Дунхуан идват туристи от цял свят. Независимо от националността, цвета на кожата и вероизповеданието, всички те му се възхищаватувстватието иматнана упадъ стерството на външните работи на Китай Уан Уънбин на редовната си пресконференция. „Защо казваме, че Дунхуан е обширен и дълбок? Защото всеки път, когато отида там, винаги откривам по нещо ново. Например много древни сгради в Китай вече ги няма, но те все още могат да се видят на стенописите в Дунхуан. Да пазим Дунхуан означава да пазим изключителната мъдрост и творения на нашите прародители“, казва в заключение Фан Дзиншъ.