Китай е пример за новите начини за защита на културните реликви от революцията
Китай е пример за начините на проучване и откриване на пътища за защитата на останалите от революцията културни реликви.
Китайската комунистическа партия винаги е отдавала значение на опазването на историческите артефакти от този период. По време на аграрната революция Централният съветски район събра и опази редица възпоменателни предмети и исторически материали за изключително тежката ситуация и жестоката борба срещу „обсадите и потисничеството“. Освен това бе създаден специален музей за тези артефакти. През 1937 г. тогавашните лидери на революционната армия Мао Дзъдун и Джу Дъ подписаха и издадоха заповед за събирането на културните реликви и историческите материали за Червената армия.
След основаването на Китайската народна република артефактите от революцията заеха важно място в защитата на културните реликви в Китай. През 50-те години на миналия век постановленията за опазването на историческите сгради при изграждането на новата инфраструктура, обнародвани от Държавния съвет, включиха и артефактите от революцията като основна част от защитата на културните реликви, включително и тяхната революционна, историческа и художествена стойност. Сред първата група от 180 защитени паметници на културата от 1961 г., 33 бяха класифицирани като „първа категория реликви и мемориални сгради от революцията“.
Културните реликви от революцията бяха определени като една от шестте основни защитени ценности чрез „Закона за защита на културните реликви“, обнародван през 1982 г. Резултатите от третото национално преброяване на културните реликви показаха, че в цялата страна са регистрирани 141 499 свързани с революцията сгради, от които 33 315 са паметници от революцията и заемат 23,6% от всички.
През последните години партията и правителството поставят по-високи изисквания за защитата и използването на тези ценни исторически забележителности. В осмата група защитени културни реликви от 2019 година, тези от революцията заеха приоритетно място, в резултат на което общият брой на защитените артефактите от този период се увеличи с близо 30%, сред тях са отразяващите водената от ККП революционна борба, които са с 40% повече от преди. Всичко това формира по-пълни материални свидетелства и подкрепа за историята на китайската революция. Например бившата резиденция на революционера Чън Уандао пази факти за ранното разпространение на марксизма-ленинизма в Китай, сградите в района Сянси в западната част на Хунан и островът Идзяншан съхраняват спомени за героичната борба за защитата на родината на Народоосвободителната армия. Сградата, в която е изготвена първата конституция на Китайската народна република и вилата Шуанцин в планината Сяншан в Пекин са важно допълнение от разказа за революционния курс на Китайската комунистическа партия.
Културните реликви от революцията имат своите изключителни характеристики, а защитата и използването им оказват дълбоко влияние върху изграждането на системата за защита на културните реликви и развитието на идеите в Китай. Според концепцията, която утвърди страната в тази сфера, възрастта на сградите не се приема за абсолютен стандарт при разграничаването на културните реликви, а се съсредоточава върху тяхната културна стойност. Например Паметникът на народните герои на площада Тиенанмън бе обявен за национално културно наследство само три години след завършването му. Можем да твърдим, че китайските идеи за защита на културното наследство са прогресивни и научни до известна степен.
Артефактите от революцията са свързани най-вече с важни фигури и събития от съвременната история, като по този начин формират тематични групи или области, които са подходящи за цялостна защита и показване. Например в Чунцин повече от десет останали от революцията обекта, като музеи и мемориали, образуват цялостна серия под мотото „Червената скала“. В революционните бази в южната част на провинция Дзянси и в Ян'ан бяха предприети мерки за цялостното опазване на историческите реликви и бяха постигнати добри резултати. Въз основа на това през 2019 г. и 2020 г. Държавното управление за защита на културното наследство последователно обяви списъците с първата и втора група защитени зони с културни реликви от революцията, обхващащи 31 провинции, автономни района, общини и Производствения и строителен корпус в Синдзян.
Културните реликви от революцията са тясно свързани с колективната и индивидуална памет на страната.Те са изключително привлекателни и имат големи предимства в представянето на наследството и популяризирането на ценностите. Според непълни статистики, от 142-те реликви от революцията 30 са включени в „маршрутите за червен туризъм на Китай” по съвместно предложение на 14 ведомства. През 2018 г. повече от половината от 15-те най-посещавани музея в страната са били на революционни теми.
Представянето и разпространението на артефактите от революцията е „безшевно свързано“ със съвременните научни и технологични средства и форми на изкуство. Например първата в Китай база за разработки на ядрено оръжие в Цинхай напълно интегрира културните реликви, историята и съвременното екологично изкуство, образувайки символичен и разказващ за историята ландшафт, който предава силата на вярата и събужда спомени от миналото. В усилията да бъде овладяна епидемията от новия коронавирус Държавното управление за защита на културното наследство, провинциалният отдел за култура и туризъм на провинция Хубей, Китайският център за обмен на културни реликви, Чайна юником и други ведомства и компании съвместно откриха едномесечна изложба на тема “ Градът-герой Ухан - неугасващият дух на революцията”, в която бяха използвани 5G технологии и интернет комуникацията, за да покажат важни културни реликви от революцията и революционната история на Ухан. По този начин десетки милиони хора успяха да видят видеозаписите. На много места в страната също бяха използвани подобни модели, които интегрират културния туризъм, онлайн и офлайн интеракциите.
В световен мащаб много държави и региони се стремят да изследват начините за опазване на наследството, които отговарят на техните собствени културни характеристики и социални нужди. Вярваме, че защитата на наследеното от революцията в Китай, като практика с китайски характеристики, ще допринесе за обогатяването на методите за опазване на културното наследство като цяло.