Планината Хуаншан

Със своите неповторими пейзажи Хуаншан (Жълтата планина) си е спечелила прозвището „най-дивната планина в Китай“ и е прочута със своите “четири чудеса” – необикновените борове, причудливи скали, море от облаци и топли минерални извори. Броят на върховете в нея с височина над хиляда метра е 88. Трите главни върха са Лиенхуа (Лотос), Гуанминдин (Сияйният връх) и Тиенду (Небесният град). От тях Лиенхуа е най-високият - 1873 метра, а останалите два са също над 1800 метра.

Известният пътешественик от династия Мин Сю Сякъ посещава Хуаншан два пъти и ѝ посвещава стихотворение, в което възкликва: „И на край на света не ще откриеш тъй дивна планина като Хуаншан, щом стъпиш на върха ѝ, останалите планини изчезват, защо всички красоти са тук“. След това се появява и поговорката: „Ако посетиш петте прочути планини в Китай, няма нужда да ходиш на останалите. Ако обаче посетиш Хуаншан, няма нужда да ходиш и на тези пет планини“.

Хуаншан се намира в южната част на провинция Анхуей. Дължината ѝ в посока север-юг е 40 километра, а в посока изток-запад – 30 километра. Общата площ е около 1200 квадратни километра, а тази на природната забележителност около 161 квадратни километра. Планината е известен и предпочитан туристически обект с прекрасни пейзажи, място за бягство от летните жеги и истинско природно богатство на Китай.

Заради богатството си от растителни видове, Хуаншан е наричана също „Източнокитайската съкровищница на растения“ и „Естествена ботаническа градина“. Горската покривка в нея почти 85%, а тази с растителност достига 93%. Броят на различните видове висши растения е 1805, от които 28 са открити за първи път именно тук. Най-известните продукти на Хуаншан са чай “Маофън” и традиционното лекарство на билкова основа “Линджъцао”, което се прави от вид гъба.

В планината живият също 24 вида риби, 21 вида земноводни, 48 вида влечуги, 176 породи птици, и 54 вида диви животни.

Хуаншан се намира в район със субтропичен мусонен климат. Средни годишни валежи по върховете на планината са 2369 милиметра, дните с валежи са средно 181 на година, тези в които вали сняг - 33, с мъгла - 259, и с вятър - 119. Средната годишна температура е 7.9℃, най-високата през лятото е 27 ℃, а най-ниската през зимата - 22℃. Най-продължителният период без валежи трае 40 дни.

От древността Хуаншан е била обект на естетическа наслада за китайците. Нейните пейзажи са описани в творбите на редица писатели и художници от различни епохи. За времето от династия Тан до Цин, продължило около хиляда години, стиховете за Хуаншан са над 20 000, а картините, литературните творби и приказките са безбройни.

За името на планината се разказва следната история. Тъй като скалите в нея са много тъмни, първоначално я наричали Ишан (Черната планина). Според легендата, прародителят на китайците Хуан ди (Жълтият император) успял да се сдобие с еликсира на безсмъртието, който му дал и магически способности. През 747 г. император Сюендзун (712-756), който изповядвал даоизма, наредил планината да бъде наречена “Хуаншан” (Планината на Жълтия император).

Известни в планината Хуаншан са нейните необикновени борове, над десет хиляди от които са на възраст повече от век. Корените им проникват в скалните цепнатини, а стволовете им са извити в причудливи форма, закрепвайки се към отвесните зъбери. Най-известният от тях е “Борът, който посреща гости”. Той е израснал върху скалите по източния склон на връх Юпинфън и прилича на човек, протегнал ръце за прегръдка.

Морето от облаци е другото от четирите чудеса на планината Хуаншан. Местните хора казват, че то се вижда само 51 дни в година. При залез слънце и особено когато плъзнат мъгли се появява сияние, което тук наричат „драгоценното озарение“.

Минералните извори в планината са 15, като най-известният от тях е Джуша (Цинобърния извор). Източникът на неговите води е връх Джуша, а в пещерата на върха има голямо количество цинобър, заради който през няколко години водите почервеняват и се избистрят след седмица. Температурата на минералната вода е около 42℃. Водата може да се пие и има лечебен ефект. Къпането в тези извори вече е неделима част от програмата на туристите в Хуаншан.

Причудливите скали са четвъртото чудо на планината. Обликът им е най-различен - някои приличат на животни, а други на човешки фигури. Огромният камък на връх Лиенхуа прилича на разцъфнал лотосов цвят, а за израсналия върху него самотен бор се разказва красива легенда, свързана с името на най-прочутия китайски поет от древността Ли Бай.

Веднъж той сънувал как рецитира стихове, а вятър го понесъл до върха на планината на безсмъртни насред морето от облаци, където той бил опиянен от красотата на разкрилите се около него природни картини. Тогава, една гигантска четка изплувала от облаците, наподобявайки нефритена колона, а поетът си помислил: „Колко хубаво би било, ако мога да взема тази четка и да пиша, като използвам земята за мастилница, тъмното море за туш, а лазурното небе за хартия и да създам най-красивите картини“. Тогава се чула приятна мелодия и от върха на четката разцъфнало червено цвете, което започнало да се приближава към Ли Бай. Той протегнал ръка да го хване, но успял да докосне само дръжката на четката. След като се събудил, Ли Бай решил да посети всички прочути планини в страната, за да открие вълшебното място от съня си. Когато стигнал до Хуаншан и се изкачил до връх Лиенхуа, възкликнал: „Ето тук е четката, която сънувах“.