Императорските дворци от династии Мин и Цин в Пекин и Шънян

Зимният дворец (Гугун) се намира в центъра на Пекин и е наричан също „Пурпурния забранен град“. Той е бил дом на императорите от последните две китайски династии - Мин и Цин, и е най-старият и добре запазен дворцов архитектурен комплекс в света.

Строителството на Зимния дворец започва през 1406 г. и завършен в общи линии през 1420 г. Той се издига на мястото, където е бил старата резиденция на владетелите от династия Юан, а при проектирането му за образец е използван двореца в град Нанкин. Въпреки многократното дострояване и разширяване от владетелите на двете династии, Зимният дворец като цяло запазва оригиналната си структура. До свалянето на монархията през 1911 г. в него са живели 24-ма императори.

Зимният дворец е разположен върху площ от 720 000 квадратни метра, а застроеното пространство е 150 000 квадратни метра. Дължината му от юг на север е 961 метра, а от изток на запад – 753 метра. Дворецът е ограден със стена дълга 3420 метра и висока 10 метра, и защитен ров с вода, широк 52 метра. В четирите ъгъла на стената се издигат стражеви кули. 

Дворецът се състои от две части – вътрешна и външна. Във външната са се провеждали тържествени церемонии, а във вътрешната са били покоите на императорското семейство. Тук владетелят се е срещал със своите сановници и е разглеждал делата на империята.

Постройките в двореца са разположени строго симетрично спрямо една централна ос. Около осевата линия север-юг, пресичаща целия дворец, са разположени три външни зали и три вътрешни палата, както и оградени от вътрешни стени постройки.

В двореца има над 9000 зали и помещения, от които основните са трите предни зали: “Тайхъдиен” (Залата на великата хармония), “Джунхъдиен” (Залата на централната хармония) и “Баохъдиен” (Залата на съхранената хармония).

От тях залата “Тайхъдиен” е най-голяма и заема централно място в дворцовата архитектура. Тя е построена върху тристепенната платформа от бял мрамор и изрисувана с 13 000 дракона, символизиращи императорската власт. Стълбището към горния край на платформата е направено от огромни каменни блокове, гравирани с морски вълни, реещи се облаци и танцуващи дракони.

След трите зали са вътрешните покои, включващи трите задни палата – “Циенцингун” (Палатът на небесната чистота), “Дзяотайдиен” (Палатът на сливането между Небето и Земята) и “Куннингуняо” (Палатът на земния покой), императорската градина и други по-малки сгради. Западно и източно от тях са разположени по шест вътрешни двора с павилиони, където живеели императорските наложници. От техния брой в китайския се появило иносказателно название за императорския харем като „трите палата и шестте двора“. 

Според исторически извори, в изграждането на Зимния дворец са участвали над 100 хиляди майстори и милион работници, някои от които били извикани от най-далечния югозападен край на империята Юннан. В двореца са събирани и голям брой скъпоценни предмети, които според изчисления са 1 052 653 и заемат 1/6 от общия брой на културните паметници в страната, а част от тях днес се съхраняват в Музея на Забранения град. Някогашните палати и павилиони в момента са част от музейния комплекс, където има исторически експозиции, бронзови и порцеланови изделия, материали, представящи изкуството и занаятите на династиите Мин и Цин.

За наименуването на Забранения град (Дзидзинчън) съществува легенда. Древните китайски астролози смятали, че в центъра на небесния свод стои Пурпурната звезда (Дзиуей), която никога не променяла местоположението си. На нея бил разположен Пурпурният дворец на Небесния император. И тъй като владетелят на Китай бил смятан за „син на Небето“, дворецът му носел същото име като този на небесния. Той бил обграден отвсякъде с високи стени и на обикновените хора било забранено дори да се доближават до тях. Оттук дошло името „забранен град“.

За императорския дворец се твърдяло, че има 9999 и половина стаи. Какво обаче означава тази половина стая и къде се намира тя? Китайците смятали, че Пурпурният дворец на Небесния владика се състои от 10 хиляди стаи и тъй като императорът бил син на Небето, не бивало да се равнява на божествения си покровител. Така строителите на Забранения град направили половин стая по-малко. Това необикновено помещение се намира на долния етаж в западната част на Павилиона на литературните източници (Уънюенгъ), където се помещавала императорската библиотека. Когато човек влезе през портата „Дзинюн“ и погледне на юг, ще види здание със зелени глазирани керемиди, което се състои от две нива. Това е Павилионът на литературните източници, където по време на династия Цин, се е съхранявала знаменитата антология от литературни и исторически текстове под името „Съкуцюеншу“. В това здание едно помещение не прилича на останалите. Неговата особеност се заключава в разстоянието между колоните – 1,7 метра, докато обикновено този промеждутък е бил 3 метра. Това е и прочутата полустая на Забранения град.

Императорският дворец в Шънян се намира в провинция Ляонин, Североизточен Китай, и е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2004 г., като допълнение към императорските дворци. Той е бил дом на първите цински императори, заема площ от 60 000 квадратни метра и има около 100 постройки с над 300 помещения. Императорският дворец в Шънян се отличава от традиционната китайска архитектура по силното номадско влияние.

В началото на XVII век манджурският владетел Нурхаци определя Шънян за столица на своята държава и през 1625 г. започва да строи дворец. При неговия син Хуантайдзи, който става първият император от новата династия Цин, комплексът е завършен и той, както и наследника му Фулин продължават да живеят тук. При следващите владетели манджурите завладяват Централнокитайската равнина, свалят династия Мин и обединяват страната, премествайки столицата си в Пекин. Оттогава Шънян отстъпва на втори план.

Постройките в Шънянския дворец са групирани в три части – централна, източна и западна. Главните сгради в източната част са построени през управлението на Нурхаци. Сред тях са залата “Даджъндиен” (Голямата правителствена зала), която е служила за ежедневните дейности на императора по управлението на държавата и провеждане на тържествени церемонии. От двете ѝ страни са разположени десет по-малки, подобни на павилиони, сгради, които носят името “Шъуантин” (Десетте павилиона на принцовете). В тях са се извършвали ежедневните дейности на важните министри. Конструкцията на залата “Даджъндиен” и павилионите “Шъуантин” отразява живота на номадските племена и те наподобяват силно на шатри.

Основните постройки в централната част са построени между 1627 и 1635 г. и са служели за политическите дейности на императорите, както и за жилища на техните наложници. До 1782 г. приключва строителството на сградите в западната част, те са били място за четене, гледане на театър и за съхранение на книгите.  Император Циенлун (1736-1795) е съхранявал голямо количество скъпоценности в Шънянския дворец, за да покаже, че “не е забравил корена си“.