Гробницата на Цин Шъхуан и теракотената армия

Гробницата на първия император Цин Шъхуан (247-210 г.пр.н.е.) се намира в подножието на планината Лишан, на южния бряг на река Уейхъ в провинция Шанси. Тя е най-голямата подобна на китайски владетел, чието изграждане продължава 39 години (от 246 до 208 г.пр.н.е.). Заради своя мащаб, архитектура, следваща плана на тогавашната столица на империята Сиенян и намиращите се вътре в нея предмети и скулптури, понякога тя е определяна като осмото чудо на света.

Грандиозната гробница е трябвало да увенчае земния път на един от най-великите и противоречиви императори, положил основите на устоялата през следващите две хилядолетия китайска държавност. Краят на периода “Воюващи царства” (III в.пр.н.е.) бележи също така края на робовладелското общество в древен Китай и прехода му към ранен феодализъм. Тогава страната е била разпокъсана между множество враждуващи помежду си държавици, които постепенно били подчинени от по-могъщите, докато накрая останали само седем. Една от тях - Цин, успява да проведе успешна реформа на своята армия и селското стопанство и така да укрепи позициите си сред останалите. През 247 г.пр.н.е. на цинския престол сяда 13-годишният Ин Джън. Девет години по-късно той започва военни кампании срещу останалите шест царства, и за около десетилетие успява да ги подчини под своя власт и става първият император на Поднебесната, приемайки титлата шъхуан (“Първи император”).

В историята Цин Шъхуан е останал като един от най-великите и същевременно противоречиви владетели на Китай. В хода за обединението на държавата той провежда редица реформи, чиято цел била да укрепят обществото и икономиката. Под влияние на своя съветник и основател на легизма в китайската философия и държавна практика Хан Фей, императорът придавал голямо внимание на селското стопанство и насърчавал частната собственост върху земята. Успоредно с това унифицирал съществуващите дотогава парични системи и направил много за развитието на водния и сухопътен транспорт. В областта на културата, на Цин Шъхуан се дължи уеднаквяването на йероглифната писменост. Императорът също така разделил държавата на 36 провинции и лично назначавал всички чиновници. През неговото управление са унифицирани мерките за дължина и тегло, което било предпоставка за развитието на икономиката, търговията и е от голямо значение за стабилизирането властта на Цин. Сред най-важните приноси на Цин Шъхуан са военните кампании срещу хуните и мащабните строителни работи по Великата китайска стена, благодарение на които нападенията от север спрели и била отвоювана завладените по-рано от варварите територии на юг от река Хуанхъ.

От друга страна Цин Шъхуан е останал в историята и със своята жестокост и страст към разкошния живот. По негова заповед са изгорени всички книги в империята с изключение на “История на династия Цин”, тъй като ги е смятал за вредни, преследвани са и избити стотици конфуциански учени и инакомислещи.

Изграждането на гробницата на императора започва още с възкачването му на престола на 13-годишна възраст и продължава през следващите 36 години. Според сведенията по нея са работили повече от 700 000 души. Тя е дълга 515 метра, широка е 485 метра и висока 76 метра.

На разстояние 1500 метра източно от основната гробница се намират прочутите три подземни галерии с теракотените войници  (бинмаюн). Създаването на тази армия започва през 221 г.пр.н.е., когато царството Цин обединява страната и е прекратено след въстанието на Чън Шън и У Гуан. През цинската епоха в гробовете на благородници са били полагани също глинени статуи на хора и коне. Спазвайки тази традиция заедно с Цин Шъхуан в гробницата му има впечатляващите 8 хиляди статуи на воини, бойни колесници и коне в реален ръст, както и огромен брой истински оръжия. Теракотената армия е изработена толкова майсторски, че лицата, фигурите, позите, дори възрастта на войници са различни.

Теракотената армия на първия император е открита случайно от местни хора през 1974 година. Площта, върху която са разположени статуите е 20 000 квадратни метра. Височината на всеки от воините е около 1,8 метра. Те са разделени според войсковите части, към която принадлежат: пехотинци, конници, бойци с колесници, стрелци и пълководци. Всички са с бойно облекло и носят оръжия от бронз, които са толкова добре изработени и закалени, че дори и след две хиляди години под земята са все още остри като нови. Фигурите на конете в тази армия са високи 1,5 метра и дълги 2 метра. Изражението им е тревожно и напрегнато, като че ли, след миг ще се втурнат към бойното поле. Разположението на фигурите дава ясна представа за подредбата на дворцовата стража, която и след смъртта на владетеля изпълнява своя дълг да охранява гробницата му.

Две бронзови бойни колесници, открити през 1980 г., са сред най-ценните експонати. Корпусът им е отлят от чист бронз, а редица отделни елементи са украсени със злато и сребро. Във всяка от тях седи по един кочияш - също от бронз, който управлява впрегнатите в колесницата четири коня. Големината на бронзовите колесници и кочияшите в тях е наполовина на естествените размени. За изработката на подобни колесници е нужно ниво на техническо познание, което дори и съвременните инженери рядко имат.

Историята разказва, че Цин Шъхуан се надявал и след смъртта си да бъде защитаван от своите войници, а днес теракотената армия на първия китайски император е най-големият в света подземен военен музей, който предоставя ценни сведения за изучаване на историята, военното дело, културата и изкуството на династия Цин. Откриването ѝ е най-голямото събитие в китайската археология през XX век и част от великите достижения на човешката култура.