Хулусяо има дълга история, като корените му могат да се открият още в династия Цин (221 г.пр.н.е.) и той е запазил до наши дни някои особености, характерни за първообраза му.

       Формата и структурата на хулусяо са много специфични. Той е направен от цяла тиква, към която са добавени 3 мабмукови тръби и три метални езичета. Към всичко се добавя свирка от бамбук. Във всяка тръба има по едно езиче от мед или сребро. Средната тръба е най-дебела и има 7 дупки. Двете странични тръби служат за допълване на основната мелодия, свирена от средната тръба.

       Хулусяо, както и другите инструменти от семейството на сяо, е с по-слаб глас, но тембърът му е мек и красив и с помощта на двете спомагателни тръби дава усещане за нещо завоалирано. Тъй като звукът му е като коприна, която се развява на вятъра, много хора го наричат и “хулусъ”( “съ”, ‘коприна’ – б.пр.).

     Разликите по райони определят и разликите във формата и свиренето на хулусяо, но всички имат една обща черта – този инструмент често се използва за свирене и акомпанимент на планински песни и мелодии, тъй като те са по-протяжни, с красиво и хармонично звучене и могат да предадат чувствата на изпълнителя.

       По-късно, китайските музиковеди внасят някои промени в хулусяо, но и новите модели запазват тембъра и стила на изначалния хулусяо. При новите е увеличен диапазона, усилен звука, обогатена изразителността. Така, хулусяо влиза и в ансамблите за традиционна музика, откъдето става познат и в света.

　　[Мелодия]： "Бамбук под лунна светлина"