Шюн произлиза от оръдие за лов. В древността, хората често връзвали за връв камък или глинено топче, което използвали при лов на птици. Някои топчетата били празни и като се хвърляли, издавали звук. По-късно хората решили да ги използват за свирене, което е и произхода на Шюн.

       Най-ранният Шюн е от камък или кост, а по-късно започва да се прави от керамика в най-разнообразни форми – кръгъл, продълговат, като риба или круша и др. Най-често срещаният е крушовидният.

       Върху Шюн има отвор за свирене, а отстрани има дупки. Най-ранният Шюн има само една дупка, а по-късно се добавят и други, като в края на ІІІ в.пр.н.е. се появява Шюн с 6 дупки.

       През 30-те години на ХХ в. професорът от китайската музикална академия Цяо Джън изработва по наподобяване Шюн от керамика. По-късно, професор Чън Джун от Консерваторията в Тиендзин създава нов вид керамичен Шюн с 9 дупки, на основата на древния крушовиден Шюн с 6 дупки. Новият Шюн запазва традиционната форма и тембър, но е с по-силен звук, по-широк диапазон и може да модулира, а звученето му е наситено и скръбно. Освен това, тъй като се променя разположението на дупките, се улеснява изпълнението и инструментът може да се използва за солови и съвместни изпълнения, както и за акомпанимент.

       Появата на новия Шюн дава нова възможност за развитие на Шюн. Не след дълго, студент на проф.Чън Джун, на име Джао Ляншан от хубейския ансамбъл за песни и танци, изработва Шюн от червено дърво и с 10 дупки, с което решава проблема за изпълнение на високи тонове.

       В миналото Шюн се използва в дворцовата музика. Там има 2 вида Шюн – хуанШюн и яШюн. ХуанШюн е сравнително малък по форма и прилича на яйце, с висок глас; яШюн е по-голям, с по-нисък глас и често се съчетава при изпълнения с направен от бамбук духов инструмент. В най-ранния песенен сборник на Китай “Шъдзин” се споменава именно съчетаването на тези два инструмента, което се е използвало като алегория за много близки и здрави връзки между двама души.

　[Мелодия]： "Чуска песен"