Развитието на глинените фигурки от района на Съсюен в централнокитайската провинция Хънан са тясно свързани с местните народни обичаи. Там те се наричат със звукоподражателни думи на мелодията, която издават като ‘нигугу’, ‘дзидзигугу’, ‘гугудзир’. Всяка година на празника Юансяо на 15-тия ден от първия месец по лунния календар и на празника на духовете на 15-тия ден на седмия месец, в храмовите празници в околията се продават навсякъде местния вид окарини. Тя се купуват главно от селски жени, които след женитбата си нямат дете или пък като пожелание за многобройно потомство.

      Фигурките в този район се изработват главно с ръка, а с клечки се дооформят и след като се изсушат на слънце, се оцветяват. При тях преобладава катранено черния, тъмно оранжевия и ярко червения цвят като основа, а върху него се рисува с розово червено, жълто, зелено и бяло. Цветовете и формите са изчистени и има голямо разнообразие в темите.

　 На илюстрацията са показани фигурки от легендата за Осемте безсмъртни на Хан Сяндзъ, Джан Гуолао, Хан Джун. Те са изобразени с благообразни лица, като преобладава детинското изражение, особено при Джан Гуолао. Цветовете са прости, но чрез контраста се подчертава яркостта им. Осемте безсмъртни съществуват в представата на народа под различна форма, изражение на лицето, цялостен стил и съответно се предават чрез разнородни артистични похвати. Така те въплъщават и различията по райони в народностното изкуство, обичаи, естетична представа и др. В този си вид те губят божествения си облик, но изразяват много силно народностния.