中国国际广播电台
Пекинската опера на Китай е
наричана още “Опера на Изтока” и
е традиционно китайско изкуство.
Тъй като произходът й е от
Пекин, затова получава името
“Пекинска опера”. Досега
пекинската опера вече се развива
над 200 години. Тя е съставена
от няколко древни местни театри,
театъра “Хуей бан” от южен Китай
оказа най-голямо влияние върху
Пекинската опера. През 1790г.,
артистите от “Хуей бан” за първи
път влизат в Пекин и участват в
представленията, в чест на
рождения ден на императора. След
това, артистите от “Хуей бан”
постоянно идват в Пекин на
представления. Поради
постоянното пътуване, “Хуей бан”
поема все повече характеристики
и спецификата от другите видове
театри и по този начин, нивото
на представленията му се
повишава непрекъснато.
В края на 19-ти век и в
началото на 20-ти век, след
10 годишно обединение и
развитие, пекинската опера е
оформена и бързо става
най-големият театър в Китай.
Тя се намира на първо място,
защото притежава
най-разнообразни програми,
известни артисти, голям брой
зрители и най-широко влияние
в цялата страна.
Пекинската опера е комплексно
изкуство, към нея са включени
представленията на пеене,
четене, показване на сюжета чрез
жестове, бойно изкуство и танц.
Освен това в нея има и различни
харектерни герои, Шън – мъже,
Дан – жени, Джин – възрастни
мъже, Чоу – може за жени или
мъже. А най-невероятното в
пекинската опера са различните
пъстроцветни маски. Увереност и
неувереност, красота и грозота,
добродушие и коварство,
великолепие и бедност,
качествата на всякакъв човек
може да се изразят чрез маски.
В края на 18-ти век,
пекинската опера се намира във
върхов период. Тогава, тя не
само е популярна сред
обикновените жители, но и е
любим начин на императорите за
забавления. Използвайки
благоприятните условия,
предоставени от двореца,
пекинската опера се развива
значително в областта на
декорите, костюмите, грима,
сцена и др.
От 20-те до 40-те години на
миналия век, пекинската опера е
във втория период от бързото си
развитие. През това време се
появяват много школи.
Най-известните 4-ма
представители от школите са Мей
Ланфан ( 1900г.-1968г. ), Шан
Сяоюн (1900г.-1975г.), Чън
Иеанчю (1904г.-1958г.) и Шюн
Хуейшън (1900г.-1968г.). Във
всяка школа има голяма група
известни артисти, те показват
красота на пекинската опера на
сцените в Пекин и в Шанхай.
Мей Ланфан ( 1900г.-1968г. ) е
един от най-известните артисти
на пекинската опера в Китай. Той
започва да учи операта от 8
годишна възраст, на 11 години,
за първи път излиза на сцената,
а през последните 50 години, той
полага неуморни усиля в
усъвършенстване на пеене,
четене, танца, музика, дрехи и
грима на ролята Дан, и оформя
своя необикновен стил. През
1919г., китайската група, начело
с Мей Лнафан дава представления
в Япония и за първи път, в
чужбина може да види пекинска
опера. През 1930г., той и
неговата група отиват в САЩ на
турне, то преминава с пълен
успех. През 1934г., зрителите от
Европа за първи път виждат
пекинска опера.
（Четирите
най-известни артисти: Мей
Ланфан, Чън Иенчю, Шюн
Хуейшън, Шан Сяоюн）
След въвеждането на
реформата в Китай през 80-те
години, пекинската опера
отбелязва ново развитие.
Като традиционно изкуство,
тя получава специална
подкрепа от централното
правителство. Сега, в
театъра в Пекин “Чан-ан”,
постоянно има представления
на пекинска опера.
Ежегодният конкурс на
изпълнителите на пекинска
опера привлича хора от целия
свят, които обичат това
изкуство. Пекинската опера е
един от традиционните
компоненти в контактите
между Китай и чужбина.
|
