В Китай има известен роман, познат в цялата страна. Това е “Пътешествие на Запад”. В него се разказва за премеждията на четирима будистки ученици, които отиват на Запад за да вземат будистките канони. Те преживяват много трудности, побеждават безброй зли духове и чудовища, но най-накрая успешно завършват пътешествието си. Прототипът на един от тези герои – Тан Сандзан, е известния културен пратеник монахът Сюен Дзан.

    Сюен Дзан живее през 600 г., по време на династия Тан. От малък той се отличава с голям ум, като хвърля много сили в изучаването на разпространеното по това време будистко направление. На 11 г. той вече може да декламира сутри, на 13 г. влиза в манастир в тогавашния важен културен център – Луоян. По-късно той се прочува навсякъде като будистки майстор и изучава усърдно будистката теория. На 18 г. той вече има изградено име сред будистките среди. Тъй като той навлиза много дълбоко в три канона от Индия, хората го наричат “Майстора на трите канона” ‘Сандзан фашъ’.

   Докато е млад, Сюен Дзан толкова се увлича по будизма, че неговото състояние граничи почти с побъркване. Той решава, че тогавашните преводи на будистки материали не са много добри и за да навлезе още по-дълбоко в материята, той решава лично да иде в родината на будизма – Индия и там да търси оригиналите.

   През 627 г. тръгва от тогавашната столица Чанан, днешен Сиан и започва дългото си пътешествие. Неговата цел е храма Налантуо, който е най-висшия учебен будистки център и който към този момент вече имал почти 700-годишна история, т.е. вече имал статута на абсолютен авторитет в своята област. Последователи на будизма от цял свят се стичали в него.

    Преди 1300 години все още нямало много добри географски познания сред народа, транспортните условия били много слабо развити. Така че едно пътешествие от Китай до Индия е било сериозно изпитание. Пътят преминавал през безлюдни пустини, девствени гъсти гори, а и високите заснежени планини в югозападен Китай. Но Сюен Дзан успява да преодолее всички тези трудности и през лятото на 629 г. достига северните части на Индия, откъдето слиза към централните и там се прекланя пред шестте будистки светини.

    През 631 г. Сюен Дзан влиза да учи в манастира Налантуо. Той се учил усърдно в течение на 5 години и прочел всички будистки канони. След това, за 6 години пътувал навсякъде из Индия, като навестил десетина много известни будистки майстори. Неговите знания вече надминали границата на възможното и той станал един от най-добрите в тази област. На едно събрание в Индия, той бил поканен да отговаря на въпроси, като дал блестящи отговори и с това неговата слава вече се разнесла навсякъде.

    През пролетта на 643 г. Сюен Дзан поел пътя към вкъщи, като носел със себе си много будистки произведения и изображения. Тогавашният китайски император Тайдзун изпратил хора да го посрещнат. Монахът отказал предложените му постове и почести и се върнал в манастира Сюенфу в Чанан. С подкрепата на императора той свиква много майстори, монаси и учени и започват да превеждат донесените материали. Работата по превода продължила 19 години.

   Самият Сюен Дзан също участвал в превода. В крайна сметка били преведени общо 75 раздела, в 1330 свитъка, които обхващат не само най-значимите будистки произведения от около V в., но и най-големият будистки канон в 600 свитъка. Тъй като Сюен Дзан бил много образован и надарен човек, неговият превод бил много гладък и красив.

    Той се занимава не само с превод, но и с писане. Той създава основния свод, който впоследствие е пренесен до Япония и Корея.

    Освен да твори на будистки теми, Сюен Дзан разказва и за своето пътешествие, което е записано от учениците му. Така за една година е съставен сборника “Записки за пътешествието на танския монах в Западните земи”. В него се описват всичките страни, през които той е минал, като се дават сведения за историята, географията, народите, производството и климата, културата и политиката им. И до днес тази книга е скъпоценен материал за проучване на историята на Афганистан, Пакистан, Индия и другите страни от региона. През ХІХ в. книгата е преведена на френски, английски, японски и др. Съвременните археолози я използват в проучванията си и това им помага да получат много добри постижения. Културното влияние на Сюен Дзан е задминало далеч неговата основна цел за взимане на каноните и преките резултати и той сега заема важно място в културната история на Китай и Изтока. Той не само е бележит преводач и будистки теоретик, но и знаменит древен пътешественик. За 17 години той изминава 25 000 км, посещава 110 страни. Подобни примери се срещат рядко в световната история. Неговото пътешествие отдавна е признато за безсмъртен подвиг.

    Пътешествието и делото на Сюен Дзан са източник за вдъхновение на творци. Още от династия Тан, тази история започва да се миталогизира и през Сун излиза романа “Разказ за великия тански монах Тан Сандзин, който взима будистките канони”; през Мин се появява романа “Пътешествие на Запад”. И до днес, тази история е позната на хората и все така събужда интереса им.