Джуандзъ е представител на даоистите от периода на Воюващите царства. Името му е Джуо. Джуандзъ е от царството Сун и еживял през 4-ти век пр.н.е. Казват че, той е бил остроумен и се е учил старателно. Джуандзъ обиколя из цялата страна. Той е внимателен човек и през целия си живот пише книги и преподава даоизма в страната. Владетелят на царство Чу много пъти го поканва за министър, но Джуандзъ отказва и живее много скромно.

В трактата „Джуандзъ” има 33 статии, които се делят на вътрешна, външна и друга глава. Трудовете от вътрешната глава са написани от Джуандзъ, а в другите две глави се включват и произведенията на учениците на Дуандзъ.

Той като философ приема и развива идеите на Лаодзъ и даоизма. Успоредно с това, Джуандзъ оформява специфичната си философска система и стил. Той счита, че „Дао” съществува в реалността и е източник на всичко на земята. Джуандзъ поддържа духовната свобода, а не материалното епикурейство и лицемерната похвала. Идеите и позицията на Джуандзъ оказват голямо и далновидно влияние на последиците и са скъпоценно духовно богатство на човечеството.

  Трактатът „Джуандзъ” оказва голямо влияние сред хората от периода Уей и Дзин от 3 до 5-ти век и заема важно място в историята на китайската литература. А през династия Тан/618-907 г./ той става едно от главните произведения на Даоизма в страната.

 Влиянието на Джуандзъ върху последователите му са отнася не само откъм специфичните му философски идеи, но и откъм литературата. Думите в произведенията му са хумористични и живи, а не са толкова скучни и прости. Произведенията на Джуандзъ се характеризират с голямата художествена привлекателност.