Тао Юанмин е много известен древнокитайски писател. Той е не само известен с творбите си, но и с незаинтересуваността му от слава и богатство, както и нежеланието му да търси закрилата на силните.

      Тао Юанмин е роден през 365 г. и е първият представител на поезията на полетата и градините в Китай. Епохата, в която живее, е време на смяна на династии и обществото е много неспокойно, а народа живее в големи трудности. През есента на 405 г. за да може да прехранва семейството си, Тао Юанмин отива да работи в околия Пъндзъ, недалеч от родния му край. Зимата на тази година, неговите началници изпращат чиновник на проверка. Този чиновник бил много груб и горделив човек, който, като пристигнал в околията, веднага изпратил хора да му повикат Тао Юанмин.

      Като научил за посещението, Тао Юанмин, въпреки че презирал хора, които се опирали само на ранга си за да раздават заповеди наляво и надясно, веднага отишъл при него. Но за негова изненада, секретарят му го възпрял и му казал:”При срещата с този чиновник, трябва да обръщате внимание на най-малките подробности, дрехите Ви трябва да са в ред, поведението Ви да е смирено; иначе, той веднага ще докладва на висшестоящите само лоши неща за Вас.”

      Извисеният и прям Тао Юанмин не можал да стърпи такива неща и въздъхнал тежко:”Аз по-скоро ще умра от глад, отколкото заради моята заплата от 5 доу ориз да се поклоня пред такъв недостоен чиновник.” Той веднага написал писмо за оставка и напуснал поста си, на който бил служил само 80 дена и никога повече не служил отново като чиновник.

      Тао Юанмин се завърнал в родния си край и се прехранвал с това, което сам сеел и така живеел много просто и доволно. Той открил своето място в селския живот и написал много красиви стихотворения, посветени на полетата и градините. Той описва живота на селяните като щастлив и безгрижен:”Над далечните села се издига дим от топлина.”; за труденето се той пише:”бера хризантеми от източната леха и спокойно се наслаждавам на Южната планина.”; а за тежкия труд на селяните:”Садят соя под Южната планина, а тревата се опитва да задуши посевите.”, “Не само през пролетта тежко се работи, но често гърдите им са изпълнени със страх.”

      Въпреки че селският живот е красив, той е изпълнен и с изключителни трудности. Ако не работиш, няма какво да пожънеш и ако се случи някое голямо бедствие, то даже и да си работил, пак нямаш, какво да пожънеш. На старини, Тао Юанмин живее много бедно, особено след като цялото му имущество изгаря в голям пожар. Той почива на 63 години в крайна бедност.

      Най-голямото постижение на Тао Юанмин е, че на основата на собствения си опит, с прекрасните си стихове той създава една богата картина на селския живот. Преди него, в поезията рядко се появявали образи като черници, коноп, кокошки, кучета и други подобни ежедневни неща. Той не само обогатява и придава живот на съдържанието на стихотворенията, но и с любовта си към природата предизвиква безгранични стремежи у хората. 

      Освен поезия, Тао Юанмин е оставил и немалко прекрасни творби в проза, от които най-известна е “Записки и стихотворение за извора на прасковената градина”. В това произведение, той описва едно свободно общество, без теглото на управници, където няма безредици, няма смени на династии, няма чиновници, няма бремето на данъците; хората живеят в достатък и мир с ближните си. Той използва много красив и изискан език, което придава на творбата вечно очарование и остава метафората за подобно утопично общество, наречено “Извор на прасковената градина”.

      Така, сред чиновниците станало с един човек по-малко, но на литературния небосклон се прибавил един в повече. Историята на Тао Юанмин, който не се поклонил за 5 доу ориз, става описание на онези интелектуалци в Китай, които не желаят да се преклонят и да угаждат на по-силните. В обикновения живот, ако някой не иска да жертва своята същност за да спечели някакви облаги, също се казва, че “не иска да се поклони за 5 доу ориз”.