“Манас” е епическо героично произведение на киргизката националност. Киргизите са една от най-старите националности сред всички малцинства в Китай. Те обитават главно в западен Китай, в автономния район Синдзян. “Манас” се появява най-рано към ІХ-Х в., а след това, в процеса на разпространението му, той се дообогатява от умелите изпълнители. Той въплъщава народната мъдрост и е характерно произведение за народния епос. Неговото създаване и обогатяване не е по вдъхновение на изпълнителите, а по божествена заръка – те често виждат това в съня си и изведнъж създават нови стихове към произведението. Не всички вярват на това, но обожаващите “Манас” киргизи твърдо вярват в това.

     Манас е известен епичен герой и водач на киргизкия народ, въплъщаващ силата, смелостта и мъдростта. В епоса се разказва за осем поколения от неговия род, които предвождат киргизкия народ в сваляне на игото на чуждестранни племена и които непрекъснато се борят в името на свободата и щастието. Произведението има общо 8 части, но се взима името на Манас като обединяващо заглавие. Освен него вътре се разказва за Самайтайи, Самайтайкъ, Кайнайму, Саитъ, Асагъбакъ и Биекъбакъ, Суомалулайкъ, Цигътайи. Всяка част представлява отделна глава, в която се разказва за едно поколение герои. В същото време историите се преплитат и произведението формира едно цяло. Вътре има над 210 000 стиха и 20 млн. йероглифа.

    Най-голямата особеност на “Манас” са описанието на героите и отделните сцени. Освен главния герой Манас и неговото потомство, вътре се появяват над 100 ярки персонажа, сред които мъдреци, бойни другари, жестокия хан Каармакъ, безсрамни предатели, зли духове и др. Вътре са описани няколко десетки величествени битки, като само за различните по цвят бойни коне са дадени 30 вида.

    Като народно произведение, “Манас” се разпространява от безброй хора. В отминалите хиляда години, е нямало нито един човек, който да е могъл да запомни цялото произведение, нито пък да го запиши. Това е до появата на Дзюсуойон Мама.

     Сега Дзюсуойон Мама е на 85 г. и е наричан “живия Омер”. Цял живот той се занимава със събирането, подреждането и изпълнението на “Манас”. През 1490 г., той изпълнява 7 поредни вечери “Манас”, с което се прочува навсякъде. От 1984 до 1995 г. Дзюсуойон Мама все така изпълнява публикуваното цяло произведение от 8 глави и 18 свитъка. Това е единствения от трите епоса на Китай, който се изпълнява от един човек.

    В наши дни, вече има издание на “Манас” на китайски, важни фрагменти от него са преведени на английски, френски, немски, японски и други езици. На 17.02.2003 г. Дзюсуойон Мама спечелва първа награда за принос на “Награда за култура Тиеншан” на Синдзян.

    “Манас” е велико произведение на киргизкия народ, с голямо влияние сред хората, което продължава да се разпространява. В същото време, “Манас” има голямо място в световната литература и през 1995 г. ООН определя годината за “Международна година на Манас”.