В Пекин за запознавам с докторант към Департамента по литература, едно момиче от провинция Шанси, нейната топлота, откритост и близостта на характерите ни ни превръща в добри приятелки. Когато вече съм в България, тя се припомня за един нейн познат: той се казва У Хай-тиен, казваме му Сиао У, на 23 години, тя го е срещнала го във влака за Пекин, заприказвали се и той започнал да й разказва историята на едно пътуване, на едно изключително пътуване....

"Една вечер ми попадна един филм, на английски език "През планините" (《转山》, на английски език "Kora"，2011 година, режисъор: Джиа-и Ду). Изгледах го на дин дъх: млад Тайванец решава да изпълни последното желание на по-големия си брат да кара колело от Дали (в провинция Юн-нан) до Ласа, над 2000 километра път. Филмът е по истинските записки на Сие Уан-лин, превърнати първо в роман, после заснети във филм. През 30 октомври 2011 година филмът печели награда за най-голям обществен принос към изкуството по време на международния филмов фестивал в Токио. Филмът ме разтърси, както и по всяка вероятност емоционално развълнува всеки един зрител. Изгледах го общо три пъти преди да взема решението: да пропътувам на колело тези 2000 километра, да следвам пътя на свободата, на интимния диалог със самотния път, природата и различните от мен хора. Или както казва тежко пострадалия при едно падане в бездна приятел на главния герой във филма: за мен да се върна на пътя е живот, лиспва ми уханиео на пътя, свободата му; искам онзи вкус на сладоледа, който ще хапна, когато съм на мечтания връх.