Дългата 37 метра извита стена в Националния музей на изкуствата на Китай се счита за едно от най-важните изложбени пространства в страната. Стената, която се намира в средата на централната зала на първия етаж, обикновено е пазена за най-добрите образци на изобразителното изкуство. На протичащата в момента изложба в чест на 50-годишнината на музея, няма да видите картини закачени на стената. Вместо това, кураторите са вписали имената на няколко стотин големи изложби, състояли се в музея от отварянето му насам. По извитата стена, с големи йероглифи, са изписани и имената на дузина дарители. Изложбата озаглавена, „В крак с времената", е ретроспекция включваща 666 картини, гравюри, скулптури, карикатури, инсталации и смесени медийни творби от колекциите на музея, които заедно разказват накратко историята на китайското изкуство през 20 век. В изложбата са включени известни картини като „Баща" на Луо Джунли, „Кон" на Сю Бейхун, както и шедьоври показвани за първи път, като картината свитък „Бежанци" на Джао Хъ. Изложбата се помещава в общо 14 зали, но е само част от огромната съкровищница на музея, който разполага с 110 хиляди творби на съхранения, вариращи от древни китайски картини и калиграфия, до творби на модерното изящно изкуство от страната и чужбина. Колекцията е събрана успоредно с построяването на Националния музей. През 1961 г, екип от трима започва да събира и купува произведения на изкуството и скоро след това идва и първото дарение - 116 мастилени картини на Чън Шужън, един от „тримата майстори на школата Линнан", притежание на съпругата му Дзю Жуоуън. До самото му завършване, музеят вече може да се похвали с колекция от почти 5000 творби. Три години по-късно, интелектуалецът и журналист Дън Туо, дарява 145 творби, някои от които са оценявани като национално съкровище. Щедростта на Дън вдъхновява повече художници и техните семейства да последват неговия пример. Заместник директорът на музея Лян Дзян казва, че колекцията се разраства бурно след края на културната революция (1966-76). Едно от най-значимите дарения е картината „Бежанци", най-влиятелната творба на Дзян Джаохъ, която е дарена на музея през 1998 г. Дзян, реформатор в изкуството, възприема реалистичния подход при изобразяването на бремето на бедните хора и жестокостта на обществото. Огромната мастилена картина е висока 2 метра и широка 12 метра. „От гледна точка на историята на изкуството, „Бежанци" е една от класиките на китайското изкуство през 20 век. Няма да сгрешим, ако я наречем съкровището на Националния музей", казва Ян Лиджоу, бившият директор на институцията и самият той художник на мастилени картини. През 1996, музеят получава едно от най-значимите дарения на западното модерно изкуство. Група германски индустриалисти и колекционери дарява 117 творби на общо 82 западни художници, включително картини на Пикасо. Междувременно, заместник директор Лян разкрива, че семейството на фотографа Лан Дзиншан възнамерява да дари негови творби, които да обогатят колекцията на музея в области, които се счита, че са слабото място на институцията. Отделно от обогатяването на колекциите си, директорът на музея Фан Диан счита, че трябва да се изгради структура, която да покаже ценностите на китайското модерно изкуство пред света, особено художници като Ци Байшъ и Сю Бейхун. За постигането на тази цел обаче е необходимо допълнително академично изследване, което да превърне музея в такъв от световна класа. Според него музеите трябва да обърнат внимание на настоящите въпроси и погледнат на развитието на китайското изкуство през последните 100 години от нов ъгъл. Например, кураторите на настоящата изложба са посветили цяла секция на прегледа на китайските художници на маслени картини от 40те години и техните посещения в Западен Китай. Фан признава, че Националният музей не е в крак с динамиката на модерното изкуство. „Златната ера" в развитието на музея се случва в първите години от реформата и отварянето на Китай към света. Институцията показа пионерен дух като представи модерно изкуство на китайската публика, например творби на Пикасо и Роберт Раушенберг.
Днес музеят е критикуван за това, че е твърде консервативен и не предоставя достатъчно изява за модерното изкуство. Фан отвръща, че въпреки че съвременното изкуство е много оригинално, то все още е в „зародишен период" и много творби не се разпознават от академичната сфера. За да бъдат представени подобни творби в Националния музей и включени в колекцията му, е необходим внимателен подбор. Той добавя, че националният музей служи на различните арт интереси и вкусове на публиката. Днес хората се радват на изкуството посредством различни канали и художниците често пътуват в чужбина. Междувременно, се наблюдава бум в строежа на арт музеи в цялата страната. Фан казва, че е посетил много от тях, според него те са добре проектирани и включват модерни и креативни творби. Той добавя обаче, че те страдат от липса на публика, което е истинско прахосничество на ресурси. Отговорът на въпроса, как по-добре да бъдат арт музеите да обслужват публиката, може би се крие в дизайна на новата сграда на Националния музей, в близост до Пекинския национален стадион „Птиче гнездо". „Музеят вече няма да се концентрира върху изложбите. Той ще разполага със система за колекциониране и съхраняване, предоставя дигитална информация за арт творбите, предлага публични услуги като библиотечни и образователни програми в сферата на изкуството", казва Фан в заключение.
