Едно от мероприятията представи носителката на награди писателка Чъ Дзъдзиен. Първият й роман издаден на английски, изследва променящата се култура на Евенките, един номадски етнос населяващ територията в близост до границата с Русия. Нейният разказ пред слушателите хвърли светлина върху радостите и предизвикателствата на непознатите култури и техния начин на живот различен от градския. Друго мероприятие „Големия въпрос", на тема циклична ли е историята, включи признати автори като Джъстин Хил, Ян Дзишън и Адам Уилямс. Разбира се, двете неща са само малка част от програмата на фестивала. Основателката на кафенето „Книжен плъх" Алекс Пиърсън и директорът на фестивала Кейди Хюс се опитват да прескочат границите на ивента, като включат широк спектър от разказвачески методи. Без значение как се разказват историите, фокусът остава върху настоящето. „Ние определено се опитваме да намерим писатели, които издават отскоро или имат нова книга", каза Пиърсън. „Търсим разнообразието и интернационализма, така че да имаме автори от колкото се може повече страни, които използват различни жанрове, стилове на писане и т.н. Искаме да разполагаме с широка гама, за да привлечем повече хора", допълва тя.
Фестивалът безспорно успява в тази насока. Една от темите е особено популярна: Китай. От академични дискусии за икономиката в страната до транскултурни изследвания, фестивалът предоставя ценен шанс за изследване на държавата домакин. „Програмите на тема Китай се разпродадоха", казва Питърсън. „Това се повтаря година след година. Наистина има голямо търсене, разбираемо е. Хората живеят тук. Младите китайци искат да знаят какво мислят чужденците и чужденците искат да знаят какво мислят експертите", допълва тя.
Защо обаче тези хора идват да слушат писателите вместо да прочетат техните книги? Пиърсън има отговор и за това: „Хората намират този вариант за вдъхновяващ. Хората, на които се възхищаваш, писателите, които уважаваш, изведнъж се оказваш пред тях в истинския живот, и това наистина е нещо вълнуващо и вдъхновяващо. Разполагаш с шанса също да им зададеш въпроси."
С толкова много програми и автори, литературният фестивал среща и не малко предизвикателства. Едно от тях е, че се опитва да достигне публика, която е изключително разнообразна и интернационална. На въпроса, как задоволят вкуса на всеки Пиърсън отговаря: Посетителите на фестивала са много по-разнообразни от тези, които обикновено посещават подобни мероприятия в Ню Йорк или Лондон, където публиката е предимно от града и по-малко от провинцията. Тук ние примерно ще представим исландски писател и хората от Исландия ще са във възторг. Но поляците примерно биха казали, а къде са полските писатели" Определено има предизвикателства, но в същото време е забавно.
Малкият екип на Пиърсън работи дълги часове в подготовка на фестивала и е видимо, че са изключително доволни от резултата. Пиърсън е особено радостна. „Наистина е щастие за нас когато започне фестивала, защото не ни остава нищо друго освен да се погрижим всичко да протече гладко и без проблеми".
Всяка година през март, кафенето Книжен плъх се трансформира в място за литературна, интелектуална и креативна дейност. Фестивалът е платформа за обмяна на литературна мисъл и идеи, включващи писатели, артисти, изпълнители от Китай и чужбина. С течение на времето той се разраства, за да се превърне в един от най-престижните литературни фестивали в света.
