Американските филмови компании търсят партньори в Китай за копродуциране на филми, за да избегнат ограниченията в броя на внасяни продукции в страната всяка година. Това обаче се оказва не толкова лесна задача. Такъв е случаят с американския сценарист и режисьор Даниел Ся, който се опитва да намери продуцент в Китай за филма си „Shanghai Calling", за да може да го квалифицира като „местен филм" и избегне ограничението за внасяни чуждестранни продукции. Джанет Ян е ветеран в копродуцирането. Тя е работила със Стивън Спилбърг в Китай за заснемането на „Империя на слънцето" (1987) и е представяла също водещи холивудски студиа. Тя съдейства за намирането на средства за „Shanghai Calling" в САЩ и Канада и таланти от двете страни за работата по сценария и снимките по филма. В същото време осигурява помощта на Чайна Филм Груп, най-големият продуцент, дистрибутор и главен вносител на чуждестранни филми в Китай. След три години, Shanghai Calling излезе на екран миналия юли в Шанхай и този месец в САЩ. „Американските и китайски кинотворци са като двама влюбени", казва тя. „Те излизат заедно, опознават се, някои от тях се сгодяват други се женят." казва още Ян. Това, което мотивира Холивуд да копродуцира филми са парите и изключително доходоносния боксофис на Китай. Споразумение за копродукции между американски и китайски компании предлага една добра възможност за това, тъй като гарантира, че филмът ще се издаде в Китай. Една копродукция също намалява финансовия риск и предлага китайски талант, снимачни места и различни услуги по продукцията. През миналата година, китайският боксофис натрупа 2.75 млрд., което може и да изглежда много, американският от друга страна за същата година е 10.8 млрд. Китайските местни продукции заемат средно 55% от годишния боксофис. За да бъде окачествен един филм за копродукция и местна продукция, той обикновено се нуждае от поне един китайски актьор и сцените да бъдат заснети в страната, съдържанието отчасти свързано с Китай и ко-финансиране и споделяне на печалбите с местен партньор. Филмите също трябва да бъдат прегледани от Държавната администрация за радио, кино и телевизия, която забранява съдържание като прекомерно насилие, порнография и съдържание, което би „предизвикало етническа дискриминация и подкопало обществената стабилност". „Китайската публика се стича в кината за местни и холивудски продукции и изглежда, че е жадна за повече", казва Кейт Бедингфийлд, говорител на Американската кино асоциация. През 2012, кино екраните са нараствали средно с 8 броя на ден. Общият брой кино екрани в Китай днес се равнява на повече от 14 хиляди и се очаква да се удвои до 2015 г., казва тя.

Някои копродукции са огромни боксофис хитове. „Пътуване на запад" постигна рекорд за премиерен ден в Китай, натрупвайки почти 77 млн. юана. Само за осем дни от излизането си на екран приходите в боксофиса достигнаха 100 млн., постижение с което никой друг филм не може да се похвали до момента. Написан, продуциран и режисиран от прочутия Стивън Чоу, Пътуване на запад е съвместно финансиран от хонконгска, китайска и базирана в Лос Анджелис компания. Президентът и изпълнителен директор на компания VRPA, един от копродуцентите казва „Нашият екип прегледа концепцията, осигури финансирането и предостави консултация по инвестициите и дистрибуцията". Компанията също така съдейства за маркетинга и рекламата на филма чрез клоновете си в Сингапур, Австралия и Нова Зеландия.

Елън Елиасоф, възпитаничка на университета Йейл, която говори перфектен китайски, е първият изпълнителен продуцент от Холивуд базиран в Китай, когато компания Уорнър Брос открива офис в Пекин през 1993 г., а „Беглецът" е първата холивудска продукция внесена в страната, със споделяне на приходите. Тя в момента работи за компания VRPA. Същата компания участва с инвестиции в комедията „Кажи Да!", която постави нов рекорд в Китай при романтичните заглавия със спечелените 47 млн. юана.

Успехът на двата филма, излезли почти по едно и също време, VRPA си осигури парче от лъвския пай от празничния боксофис в страната. Това превърна компанията в първия чуждестранен копродуцент с два филма в челните позиции на боксофиса в Китай. Нетърпеливи да получат достъп до китайските потребители, някой големи имена от Холивуд включително Дриймуоркс анимейшънс и Нюз Корп, в момента работят трескаво по създаването на партньорства с местни инвеститори. Миналата година Дриймуоркс обяви формирането на дружество с три подкрепяни от правителството компании в Китай: China Media Capital, Shanghai Alliance Investment и Shanghai Media Group (SMG). Дружеството си е поставило цел да създаде нова културна зона в Шанхай с кина, клубове и студио, което ще се превърне в дома на Ориентал Дриймуоркс, където ще бъдат правени копродукциите.

Други примери за сътрудничество са Фокс и китайската Хуаи Брадърс, които създадоха през 2011 „Снежно цвете и тайното ветрило". Докато някои холивудски студия търсят сътрудничество с Китай, един местен гигант Уанда Груп похарчи 2.6 млрд. долара през 2012 за закупуването на американската верига кина AMC. Новият собственик означава че американската публика ще има шанса да види повече филми правени от китайски продуценти. В същото време, китайските продуценти и режисьори търсят помощта на Холивуд, с идеята да повторят успеха на високобюджетните американски заглавия. „Изгубени в Тайланд", една нискобюджетна китайска комедия, се превърна в най-доходоносния местен филм, привличайки 32 млн. зрители в кината. През първата седмица от премиерата си в Щатите, лентата приходите на лентата в местния боксофис бяха едва 58 хиляди долара според IMDB. Стенли Розен, директор на Центъра за Източна Азия към Южнокалифорнийския университет казва, филмите със субтитри не се справят добре в САЩ. Те заемат около 1% от пазара и често са определяни за „арт" филми от дистрибуторите. „Те нямат никакъв шанс за по-голямо екранно присъствие в конкуренция с „големите заглавия", коментира президентът на Американско-китайския институт. Едни от малкото филми, които са били успешни в САЩ са „Тигър и дракон" на Анг Лий, който направи 128 млн. долара и „Герой" на Джан Имоу с 55 милиона, казва Розен.

Джанет Ян, която израства в Ню Йорк и изучава азиатска култура и китайски език в университета Браун казва, че говоренето на два езика и познаването на две култура, й помага да разбере американския и китайски пазар като филмов продуцент. „Някои китайски режисьори искат да правят международни филми, но не са прекарали достатъчно време в чужбина.", казва тя. „Въпрос на усет е. За направата на един такъв филм, е необходим човек с достатъчно чуждестранен опит", заключава тя.