Частни музей, излагащи на показ всичко от антични мебели до каменни изработки, изникват като гъби в Китай през последните години. Подобни музеи в Европа и САЩ съществуват от десетилетия, като „Гугенхайм" в Ню Йорк, и привличат посетители от цял свят. За сравнение, в Китай идеята за частни музеи е все още в зародиш, но започва да се развива. Повечето подобни музеи в Китай не са по-големи от няколко стаи, представящи колекцията на собственика, понякога дори нямат входна такса. Сие Джъкуан е собственик на подобен музей в гр. Лиуджоу, намиращ се в южната китайската провинция Гуанси. Сие започва да колекционира радио апарати преди 20 години, малко по малко разширява колекцията си с телевизори, магнетофони и домашни уреди, докато в един момент предметите запълват триетажната му къща. Предмети, които обикновено може да видите в старите кина, сега запълват всяка стая. Пространството е толкова ограничено, че собственикът е поставил част от колекцията по ъглите. На пръв поглед, домът му прилича на изоставен склад. Музеят на Сие за домашни уреди е отражение на проблема, пред който са изправени повечето собственици на частни музеи в Китай: въпреки обичта им към колекционерството и това да показват „съкровищата си", те нямат достатъчно средства и пространство за създаването на устойчив бизнес. Луо Сяодзюн, главен редактор в списание „21 Century Business Insights", който е съставил Бяла книга за частните музеи в Китай, казва че те не са музеи в истинския смисъл на думата. „Един истински частен музей трябва да разполага със стабилна финансова подкрепа, но понастоящем китайските са финансирани от джоба на самия собственик, това ги прави нестабилни", казва той.

Според китайските закони, частните музеи се категоризират като „частни предприятия с нестопанска цел", което технически означава, че могат да се възползват от данъчни облекчения, субсидии и други преференциални държавни политики. Това обаче все още не е въведено в много части на Китай и по-специално селските райони, където местната икономика не е достатъчно развита да поддържа подобни инициативи. Пън Фън от Факултета по изкуство към Пекинския университет, казва, че развитието на частните музеи в Китай изостава в сравнение с Европа и САЩ. „Влиянието на Американския музей Гугенхайм например е надскочило границите на страната и той се е превърнал в образец за съвременните частни музеи" казва той.

Един модерен частен музей обикновено има борд от директори, които се занимават с ежедневните операции и приходите от дарения и входни такси. В гъсто населените райони на Китай като Пекин и Шанхай, частните музеи са сравнително развити, тъй като собствениците са в по-голямата си част богаташи и могат да си позволят разходите по поддържането им. Много малко от тях обаче са усвоили съвременния метод на управление на този вид музеи.

Музеят „Червено сандалово дърво" в Пекин например, е един от най-големите частни музеи в Китай и се притежава от имотния магнат Чан Лайва. В него се намират повече от 2300 творби от сандалово дърво, и за първи път отваря врати за публиката през 1999. Първият частен музей в Китай е Гуанфу в Пекин, основан през 1997 от писателя Ма Уейду. Разделен е на няколко секции, с мебели, маслени картини, порцелан и други предмети. Той се поддържа от дарения на обществото, подобно на колегите си на Запад. Той е също така един от малкото частни музеи в Китай, които въвеждат системата на борда. Повечето собственици на подобни музеи в страната колекционират предмети свързани с китайското съвременно и класическо изкуство, но има и други по-специализирани колекции. Ли Сантай е пенсионер от Лиуджоу, който в миналото работи в кооперация. В периода между 50те и 80те години, китайското правителство прилага купонния режим за стоки като бонбони, сапун и месо. Ли започва да събира купони през 70те години. В рамките на 30 години, той дава около 3 млн. юана за купони от цял Китай. Неговият 150 кв.м апартамент днес е пълен с пачки от купони, които разказват историята на Китай за последните десетилетия на миналия век.

Много от частните музеи в Китай не са задвижвани от мисията да опазят историята на страната, а целят печалба, тъй като собствениците вярват, че стойността на предметите ще се повиши, казва Луо Сяодзюн. В някои от случаите, те са просто средство за собственика да покаже богатството си.

„Ето защо много частни музеи са свързани с компании за недвижими имоти, които могат да изградят един добър имидж на тяхната компания", казва още той. За щастие, ситуацията постепенно започва да се променя, и секторът да узрява и развива метода си на управление", допълва Пън от Пекинския университет.

Един добър частен музей трябва да бъде място за съхранение на типични предмети от определен период, които обикновено са пренебрегвани от обществените музеи, в противен случай ще бъдат изгубени завинаги.