Последният филм на Фън Сяоган „Обратно в 1942" направи световния си дебют по време на Международния кинофестивал в Рим през ноември. Директорът на фестивала Марко Мюлер е синолог, който се обучава в Китай в края на 70те години, преди да се насочи към кариера в киното. Той е един от първите, които представят китайското кино пред западната публика. Не е никак случайна изненадващата поява на два китайски филма на фестивала. „Нарковойна" на Джони То (първият филм който хонконгския режисьор снима в континентален Китай) е вторият пълнометражен китайски филм, който бе показан на фестивала след този на Фън.
Роден през 1958 г, Фън Сяоган е най-известен със създаването на т.нар. „hesuipian" жанр, в буквален превод „филми за китайската нова година", които се радват на огромна популярност сред местната публика. Новогодишните филми се характеризират с огромен бюджен, специален поглед върху детайлите и описателни сюжети. Вероятно най-признатият кинотворец в жанра, Фън се радва на огромна популярност в Китай. За разлика от предишните му творби „Обратно в 1942" е първият филм, който не се развива в съвременен Китай. Времето, което описва е годината непосредствено преди края на втората Китайско-японска война, завършила с оттеглянето на генерал Чан Кай-шек в Тайван и победата на Мао през 1949 г. Нападението на скакалци, сушата и правителствената некомпетентност, както огромните хранителни запази изпращани към военните с цел справяне с японската инвазия довежда до повсеместен глад с колосални размери в провинция Хънан от 1942 до 1943 г. Филмът описва квази-библичното масово емигриране на населението от област Йендзин към провинция Шънси в отчаяно търсене на храна. Китаецът Фан, богат земевладелец и неговото семейство живеят в обградено имение около което се простира селото. Не след дълго, разбойници атакуват селището, принуждавайки семейството и селяните да напуснат в търсене на храна. С течение на времето тяхното безнадеждно пътуване е настигнато от глада, японските удари и вътрешни борби. Вместо да помогне на гражданите, китайската армия се възползва от хаотичната ситуация, заедно с католически свещеник, който проповядва вярата си в центъра на битките. Случаи на канибализъм също се забелязват сред обезверената група скитащи, останали на произвола на съдбата, забравени от държавата, дори природата не е на тяхна страна. Съсредоточени върху политическата ситуацията, управляващите не успяват да осъзнаят мащаба на проблема в област Йендзин, който продължава да се влошава с времето. Ли Пейдзи, управител на провинция Хънан, е неспособен да предаде реалните размери на глада до генерал Чан Кай-шек, който е твърде вглъбен във войната за да мисли за последствията. Очевидно, по коридорите на властта, хората от Йендзин са просто поредната пешка на геополитическата карта.
Филмът и неговият режисьор са очевидно загрижени за човешкото страдание, случило се в Йендзин, жестокостта която е много добре документирана и влагат огромна доза съчувствие. Дори и така обаче, филмът не успява да разчувства зрителите. Теодор Уайт (изигран от Ейдриан Броуди), журналист на списание Тайм, който успява да привлече вниманието на света със снимки от случващото се в Китай, се опитва да убеди управниците за сериозността на кризата. Ако не друго, присъствието на холивудски актьори маркира растящата роля на Китай като глобален пазар. Топ западни актьори не са нещо ново във филмите на Фън – Доналд Съдърланд е участвал в „Погребението на голямата клечка" от 1998.
„Обратно в 1942" е интересен филм, особено от продуцентска гледна точка. Например, самата тема за глада, един все още ясен спомен в китайското национално съзнание, е описан с точни детайли благодарение на астрономическия за страната бюджет (приблизително 35 млн. долара). „1942" е също така нетипичен филм, поне в сравнение с холивудските стандарти, всеки похарчен долар във филма припомня и оценява трудностите на бедността и гладуването. Фокусът върху двете семейства, едното богато другото бедно, и тяхното съпоставяне на фона на глада, предсказва неизбежния „егалитаризъм" на Мао, който поема властта няколко години след края на бедствието.
Сравнен със средностатистическия блокбъстър изпълнен с визуални ефекти, „Обратно в 1942" отбелязва точка с вниманието си към детайлите, всичко от костюмите до грима показва щедрия бюджет. Въпреки вложената креативна енергия и капитал в представянето на глада и нищетата, филмът се проваля в опита си да предаде човешкото страдание на едно емоционално ниво. Би било интересно да видим как ще се представи на американския екран, тъй като гладът в Холивуд както и в съвременен Китай е табу. Ноемврийското издание на британския вестник „Скрийн" разследва въпроса, как китайските студия вече отказват да предоставят евтин аутсорсинг, и вместо това показват решимост да играят водеща роля на международната сцена. Съдейки по разточителния бюджет на „Обратно в 1942", можем само да си вземем бележка от радикалното изместване на финансовия поток в глобалния филмов пазар.
Източник: http://www.china.org.cn/opinion/2012-12/06/content_27329679.htm
