Въпреки че е определен като полицейски филм, Студена война показва много повече от напрегнати екшън сцени. Той задълбава дълбоко в правната система на Хонконг, където замъглено правосъдие се среща с непрозрачна политика. В сюжета са заплетени вътрешни борби межди двама заместник комисари, спорещи за това как най-добре да подходят към кризата. По време на тази борба, публиката може да надзърне в режисьорската представа за хонконгските закони и правила. Според филмовия критик Ю Син, Студена война може да бъде считан за „интроспекция на културата чрез филмовия език в едно високо легализирано общество". При все това, подобен подход не е нещо ново в света на киното, и във филмите често се водят „политически и философски дебати върху правната система в свободното капиталистическо общество", пише Ю в блога си. Критикът дава пример с „Черният рицар: Възраждане", в който терористични действия пречупват правната система на която обществото разчита при криза. За разлика от Студена война обаче, Черният рицар в лицето на Батман е героичен образ над закона, който в анализа на критика означава, че капиталистическата легална система е спасена от нещо, което е извън закона.
Дълго време хонконгските криминални драми се предлагаха в две версии, едната за местния пазар и друга за континентален Китай, с различен край на всеки. Например, в хонконгската версия на „Вътрешни афери" (2002), един от най-добрите филми в жанра, Лау Кин-мин член на триада прониква в хонконгско полицейско управление и избягва невредим в края на филма. Във версията за континентален Китай обаче, Лау е задържан. Това явление се обяснява от филмовите критици с това, че съвременните идеи за правосъдие се различават в двата района. Повечето жители на Хонконг вярват, че доброто и злото се преплитат, затова предпочитат герои които притежават двете „качества". Зрителите на континента от друга страна, приемат по-добре финал в който доброто надвива злото, и границите между двете крайности са ясно разграничени. Тъй като в континентален Китай липсва рейтингова система, някои от сцените на насилие в криминалните трилъра се изрязват преди да се покажат на местната публика.
Тази дилема беше разрешени през последните години с филми като „Вирусен фактор", и сега „Студена война". Подобни филми се считат за пример за това как хонконгските кинотворци вече са добили достатъчно опит в посрещането на нуждите на двата пазара. Реалността е такава, че континенталният пазар е твърде важен за хонконгските филми, и следователно кинотворците от района понякога трябва да направят компромис със собствените си идеи, заради предпочитанията на континенталната публика.
За голяма част от зрителите обаче, Студена война все пак има и своите недостатъци, като поддържащите образи, които не са достатъчно добре развити, а завършекът на филма е леко нереален. Зрител от Америка казва, че като цяло счита филма за вълнуващ, но предупреди младите режисьори с думите: „Супер е да видиш нещо толкова хитро и свежо, но ако зрителите не успеят да наваксат с темпото на филма, то те са ги изгубили".
При все това, кинематографията заслужава похвала. „Използваните въздушни сцени в нещо ново в хонконгския жанр и ги правят да изглежда модерни" казва друг критик с името Ли Джун. Той счита, че лентата е внимателно премислени, включва много новаторски идеи при снимките и сцените с експлозии. „Заслужава си да похвалим Лонман Лун и Съни Лук, бивши асистент режисьори и художествени техници, за добре свършената работа по дебютния си филм", добавя още филмовият критик Ли.
