С навършването на 60-годишнината си, Пекинският народен театър се опитва да надвие предизвикателствата на модернизацията, с известен успех. Първият спомен от сценично представление на драматурга Уан Фан не е толкова приятен. Тя си спомня как е стояла зад сцената на театъра, гледайки представлението на баща си Цао Ю наречено „Буря". Тогава 4 годишна, изплашена от „бурята" в третото действие на пиесата започва да плаче. Цао (1910-96), един от основоположниците и първи директор на театъра, я сграбчва и изнася от театъра. „Осъзнах чак по късно, че той не искаше да разстройва публиката с моето хленчене", казва 60-годишният драматург. Това беше първият урок, на който той ме научи, добавя тя и казва, че „една пиеса е по-голяма от небето". Този лозунг е наследен от 60 –годишния театър и запечатан върху огромна табло, което е закачено в залата за репетиции.

Шест десетилетия не са толкова дълго време, в сравнение с много от останалите театри по света. Но ако се замислите, той е само три години по-млад от самата държава. Пазарът поглъща повечето компании за сценични изкуства открити през 50те години. Пекинският народен театър обаче все още се счита за водещия продукт на китайската драма.

Театърът тази година на 12 юни отпразнува своята 60-ти рожден ден в Народната зала в столицата. Тържеството бе повече като семейно събиране отколкото официална церемония. Над 500 души уважиха събитието, включително най-възрастните членове вече в 80те и 90те си години, както и четирите най-нови попълнения на театъра. „Преди шест десетилетия, бях само на 25 години, също като младите актьори днес", казва Лан Тиенйе на тържеството, представител на старото поколение. Той си спомня предишния премиер Джоу Ънлай, който дава началото на театъра. Джоу лично надзирава всеки малък детайл, от сценария до цвета на костюмите, декора и самият строеж на театъра. „Моето поколение имаше щастието да разполага с подкрепата на правителството", добавя Лан. „Работили сме с велики драматурзи като Цао ю и Дзяо Дзюин. Бяхме първите, които въведоха уникалния стил Пекински реалистични драми. Също така първата трупа, която тръгна на турне в страната след „културната революция", разказа още актьорът ветеран. Това което най-много го е впечатлило са „добрите традиции които са се запазили" в мястото. 85-годишният актьор се завръща на сцената миналата година, заедно с 81-годишния Джу Сю за участие в една от класически пиеси в репертоара на театъра „Семейство". Главната актриса Гун Лидзюн,47, казва че театърът днес е изправен пред огромни предизвикателства, дължащи се на филмите и тв сериалите. Младите актьори печелят повече пари и слава от малкия и голям екран. Това, което привлича младите таланти към театъра и установените актьори да се завърнат на неговата сцена е професионалната етика. Тук всички обичат и уважат драматичното изкуство. Има незначителни роли, но не и незначителни актьори. „Още от първия ден на влизането в трупата, ни учат, че пиесата е като зеле, и всеки един от нас представлява едно листо", си припомня Гун.

За изминалите 60 години, театърът е продуцирал повече от 300 пиеси и обучил огромен брой режисьори и артисти, които са спечелили национално признание. „Чайна" е считана за най-доброто представление на театъра, изпълнявано е повече от 600 пъти в страната и света от премиерата си през 1957 г. Театърът е поставял също така и чужди пиеси, запазвайки оригиналния стил на сценария, но давайки им китайски интерпретации. Театърът е работил с много чуждестранни драматурзи. Британският режисьор Тоби Робъртсън пристига да режисира шекспировата „Мяра за мяра" през 1981 г. Американският драматург Артър Милър режисира „Смъртта на търговския пътник" през 1983 г. Носителят на Оскар Чарлтън Хестън режисира две пиеси през 1988 г. Олег Николаевич Ефремов, главен продуцент на Московския арт театър режисира „Чайката" през 1991 г. Американката Маргрет Букър поставя пиесата „Нирвана на фермера" на Бродуей през 1996 г. , след което пристига в Пекин да режисира „Бариера" на Огъст Уилсън. А Асари Кейта, основател на известния японски театър Четири сезона, режисира „Хамлет" през 2006 г.

Театърът обаче започва да страда, когато интересът към театралната сцена запада в страната с навлизането в новата епоха. Губи много от талантливите си режисьори и актьори, не поставя нови признати творби и дори артистите от трупата описват управлението като фиаско. Трудно, но все пак театърът започва да стъпва на краката си, когато Джан Хъпин сяда на директорския пост през 2007 г. Въпреки, че самият той никога не става актьор поради различни обстоятелства, никога не забравя мечтата си да стане част от екипа на Пекинския народен театър. „Настъпват трудни времена за театъра", казва той. Хората имат достъп до много повече развлечение отколкото преди 20-30 години. Ние не можем да променим това, трябва просто да се адаптираме и подобрим, допълва директорът. Откакто той стъпва на поста, театърът започва да развива нова система за оценяване, кани актьори ветерани да се завърнат в залата за репетиции и сцената и наема известни драматурзи за написването на пиеси. През 2009 г., нова продукция озаглавена „Кварта Уотоу" написана от Лин Джаохуа се превръща в моментален хит. Тя успява да припомни на публиката корените на театъра. Миналата година творбата „ Тъжна комедия", с участието на актьорите Чън Даомин и Хъ Бин, режисирана от младия Сю Анг.

За да отпразнува 60-годишния си юбилей, театърът кани Хъ Дзипин, чиято пиеса „Топ ресторант" е една от най-добрите поставяни в театъра, да създаде 'Градина Дзядзъ", пиеса която акцентира върху застаряването на обществото. Думата „дзадзъ" означава едновременно „60 години" и „кръг" на китайски. С навършването на 60-я си рожден ден, Пекинският народен театър се надява неговото възраждане ще донесе нов кръг от слава.