Шестото поколение режисьори на Китай, които са се посветили на арт-хаус филмите и черните комедии, ще издадат пет филма на континента през април и май. Петте филма са „11 цветя" на Уан Сяошуай, комедийният трилър на Гуан Ху „Дизайн на смъртта", екшън комедията на Нин Хао „Оръжия и рози", лентата на Джан Ян „Пълен кръг" и „Неточен мемоар" на режисьора Ян Шупън. Поредицата от нови филми ще приключи през юли с епичния филм на Уан Цюенан „Полето на белия елен". След ожесточената битка за бокс офис печалби между филмите на Джан Имоу „Цветя на войната" и „Летящи мечове пред драконовата порта' на Цуей Харк в началото на годината, местният филмов пазар предстои да се превърне в бойно поле и за китайските режисьори от шесто поколение.
Шестото поколение се отнася за режисьорите родени през 60те и 70те години, които наблягат главно на социалната действителност във филмите си. Те използват филмите като проводник при описването на условията на живот на обикновените и пренебрегваните хора. Често може да се видят по различни чуждестранни филмови фестивали. Важни фигури сред тези режисьори са Дзя Джанкъ, Уан Сяошуей и Лу Чуан.
Много от хората обаче са на мнение, че местният пазар все още се доминира от Петото поколение режисьори като Джан Имоу и Фън Сяоган. Тези две големи имена са изключително успешни в продуцирането на комерсиални филми и носят огромни печалби в боксофиса. От друга страна, лицата на шестото поколение режисьори тепърва ще трябва да постигат значими резултати в страната си, тъй като са склонни да се фокусира върху чуждестранния пазар. Запознати в индустрията казват дори, че нито един режисьор няма да успее да сграбчи местния пазар след Джан Имоу и Фън Сяоган.
В началото на тази година обаче, се появиха знаци, които показват че вероятно тази тенденция ще се промени. Уан Сяошуей казва в предишно интервю, че няма „ясно различима граница между арт-хаус филмите и комерсиалните такива". Той допълва, че за да направят филмите си по-комерсиални, то те трябва да резонират с по-голяма публика.
Нещо повече, арт-хаус лентата „Обикновен живот", помете боксофиса в континентален Китай и натрупа приходи от близо 50 млн. юана (8млн.долара). Арт-хаус кинотворците с въодушевление отбелязват, че първоначалният успех на филма доказва че е дошло времето техните творби да бъдат комбинирани с комерсиалните филми.
Петте филма, които се очаква да излязат през април и май, включват топ актьори, знак за това че шестото поколение режисьори търся по-големи печалби в местния боксофис. Филмът на Уан Цюенан „Полето на белия елен" показва признаци да се превърне в блокбъстър, след като продуцентската компания пусна видеоклип на лентата по-рано тази година. Дори режисьорът Дза Джанкъ в момента работи върху първия си високобюджетен филм „Династия Цин", чиито бюджет е повече от 100млн. юана. Въпреки това обаче, само времето ще покаже дали шестото поколение китайски режисьори най-накрая ще пожънат успехи на местна земя.
Ето и малко информация за един от най-видните представители на поколението:
Дзя Джанкъ е една от водещите фигури на т.нар. шесто поколение китайски кинотворци и един от най-популярните творци на международната кино сцена. Смесвайки грубия реализъм с финес и оригиналност, той разглежда въпросите на съвремието в документални и игрални проекти, като често преплита тези два подхода постигайки изумителен ефект. За малко повече от десетилетие Дзя създава маса творби, които са отражение на огромните промени в китайското общество за последните 50 години.
Интересът на Дзя към киното започва в началото на 90те, по което време е студент в университета Шанси на град Тайюен. На шега, Дзя посещава прожекция на шедьовъра на Чън Кайгъ „Жълта земя". Този филм, според него, е бил животопроменящ, и убеждава младия талант че иска да стане режисьор. Впоследствие Дзя успява да влезе в престижната Пекинска филмова академия през 1993г., където следва теория на киното. Там той има възможността да се докосне до западните и източни кино класики, както и огромната филмова библиотека.
Днес, Дзя Джанкъ е вече един от най-изявените представители на шестото поколение режисьори в Китай. Неотдавна излезе и новият му проект със заглавие „I wish I knew". Този филм успява да му донесе и наградата Златна орхидея за най-добър документален филм на Хавайския международен филмов фестивал провел се тази година. Филмът описва промените в Шанхай за периода от 1930г насам през очите на 18 личности. За проекта си Дзя коментира така: „Един град не може да забрави миналото си. Срещайки се с повратните моменти от историята, ние трябва да запишем разказите на нейните очевидци. Обичам да отразявам живота на обикновените хора, по време на важните промени в китайското общество."
Дзя показа не само документалния си филм на споменатия фестивал, но и две от игралните си творби с които е най-известен, а именно „Джебчията" от 1997г. и „Тих живот" от 2006г. По време на дискусионна среща на фестивала, той каза че никога не се е оставял страстта му към киното да бъде повлияна от боксофиса. Правенето на филми за него е разкриването на фокуса върху по-малко привилегированите слоеве на обществото.
Повлияни от италианските арт режисьори като Микеланджело Антониони и Федерико Фелини, филмите на Дзя обикновено оставят място на въображението на зрителите да се развихри. Според него, публиката не трябва да е пасивна. Филмът е канал чрез който тя и режисьорът комуникират и взаимодействат. Режисьорът разкрива още, че липсата на подобен контакт при китайските филми го е подтикнало да към независимите продукции, още докато е бил в Пекинската филмова академия. Според него единствено независимите филми могат да уловят на екран онази необикновена трансформация на Китай.
Той споделя още така: „Ако трябваше да дочакам одобрение от властите, никога нямаше да успея да завърша филма, тъй като градът щеше вече да е под водата". На Дзя му отнема само десет дни да реши да заснеме филма „Тих живот", след като посещава язовира Санся през лятото на 2005г. За преживяното той казва: „Бях шокиран от мащаба на изселването. Чувството бе неземно, заради което веднага реших да започна със снимките".
През февруари, Дзя ще стартира снимките на първия си филм с бойни изкуства нарече „През династия Цин". Това ще бъде една история на хора от различни обществени прослойки в страната, като действието се развива в началото на 20ти век. Късният период на династия Цин е началото на модернизацията на Китай и една епоха на огромна промяна, споделя още Дзя Джанкъ.
