5. „Kora"

Базиран на бестселър със същото заглавие, филмът Кора (пилигримство) разказва историята на млад тайванец, който се отправя на пътешествие в Тибет на колело, с надеждата да продължи пътуването, което починалия му брат така и не успява да завърши. Лентата също така описва красивите пейзажи в Юннан и Тибет, от Лидзян до Лхаса.

Докато филмът отчасти е концентриран върху великолепните пейзажи в района, от друга страна Кора има и силен сантиментален аспект. Въпреки липсата на романтично спасение, историите които се развиват по пътя докосват дълбоко публиката, и в частност онези които в действителност са пътували с колело в Тибет. Без значение дали се споменава за тибетско момче, монахиня или тибетски мастиф или просто за случаен минувач, емоциите които филмът провокира и внушава са искрени и истински. „Кора" е филм за всеки, който някога е мечтал да избяга от ежедневието и забързания ритъм на градския живот. Какво ще се случи по пътя? Никога няма да узнаем, освен ако не съберем куража да се отправим сами на едно необикновено пътуване.

4. You Are the Apple of My Eye

Тайванската лента „Като зеницата на окото", режисиран от Гиденс Ко и адаптиран по един от най-популярните му интернет романи, е строго личен филм и искрено любовно писмо за пропуснатата любов. Освен неустоимия си младежки чар, филмът също така докосва всички от нас, които някога са били ученици. Китайското заглавие на филма се превежда буквално „В онези години, когато всички преследвахме едно и също момиче". Лентата е полу-автобиографична любовна история за неговите ученически години, когато палавият Ко Чин-тънг и шепата му приятели се влюбват в едно и също момиче на име Чън Ця-и. Филмът е толкова автобиографичен, че Гиденс Ко използва в него истинските имена на хората, включително и собственото си. Въпреки че е съкратен и цензуриран за излъчването му в континентален Китай, оригиналната версия е комбинация от чиста любовна история и тийнейджърска любовна комедия като „Американски пай". Заради неразбирателства и младежка наивност, пътищата на Ко и Шън се разделят след една кавга. Ко обаче съхранява чувствата си към нея през годините. Когато най-накрая събира кураж да разкрие чувствата си е твърде късно, тъй като Шън е на път да се омъжи за друг. Въпреки, че не може да промени събитията, Ко завинаги запазва спомена за любовта, която двамата са споделяли. „Като зеницата на окото" е хроника за любовта, опита и израстването. Лентата успя да резонира сред зрителите, и им даде възможност да обърнат поглед към миналото и развълнува до сълзи. Филмът се превърна по-скоро в носталгичен феномен, отколкото във филм за онези които някога са били млади, амбициозни и безгрижни. Публиката сякаш се оглеждаше в огледало.

Режисьорският дебют на Ко Чин-тънг се превърна в най-доходоносния китайски филм за всички времена в Хонконг (61.2 млн. хонконгски долара) и третият най-успешен филм за всички времена в Тайван. От премиерата на филма в континентален Китай през януари 2012, досега е събрал в боксофиса над 60 млн. юана. Авторът Ко, спечели и наградата за дебют на 48-те награди Златен кон за ролята си във филма.

3. Цветя на войната

С участието на носителят на Оскар Крисчън Бейл, филмът с работно заглавие „Героите на Нанкин" и преименуван на „Цветя на войната", е режисиран от китайският майстор Джан Имоу, познат с филмите си „Герой" и „Летящите кинжали", който бе и креативната сила зад пекинската олимпиада от 2008. Сюжетът на филма се развива през 1937г. по време на окупацията на китайската столица Нанкин от японските войски. Бойните сцени във филма се развиват по начин, който е едновременно мрачен и красив, като оживяла картина от военните времена. Бейл е в ролята на погребалния агент Джон Хауфман, който пристига в града със задачата да погребе наскоро починалия свещеник в местната катедрала. Катедралата има също и девическо училище, а с войната бушуваща наоколо и липсата на свещеник, Джон облича свещеническите одежди и успява да опази временно святото място от набезите на японските войници. С развитието на действието, нещата се усложняват, когато група от около десетина проститутки от покрайнините на града идват в катедралата в търсене на убежище. С бюджет от почти 100 млн. долара и умението на Джан да създава спектакли, визуалните ефекти на филма не разочароват – сцената с катедралата под обсада е особено запленяваща. „Цветя на войната", със своя 100 млн. долара бюджет, е считан за най-големият проект на китайската филмова индустрия. Много от материалите и декора създаващ автентичната военна атмосфера във филма са внесени от чужбина, което допълнително увеличава разходите по продукцията.

2. Обикновен живот

Сърцераздирателната драма на Ан Хуей „Обикновен живот" бе обявена за най-добър филм на Хонконгските филмови награди, съобщиха от обществото на филмовите критици в района. Филмът, който разказва историята на млад мъж решил да посвети грижите си на дългогодишната детегледачка на семейството, спечели титлата най-добър филм на 18-те годишни награди на филмовото общество в Хонконг. Дийни Ип, изпълняваща главната роля в лентата, също грабна отличието за най-добра актриса. Миналата година, тя взе от Венеция статуетка за същата роля от престижния филмов фестивал. Останал с празни ръце от фестивалите в Кан и Берлин, единствената надежда за Китай да се окичи с малко филмова слава бе тазгодишното издание на филмовия фестивал във Венеция. Китай успя да грабне две от наградите, сребърен лъв за най-добър режисьор отиде при Цай Шандзюн, а златният лъв за най-добра актриса грабна Дийни Ип. Завръщането на 63-годишната хонконгска актриса Дийни Ип на екрана, за първи път от 10 години, също си заслужава. „Обикновен живот" е историята на една връзка между продуцент (в ролята Анди Лау) и прислужница, която се грижи за семейството от поколения. След като получава сърдечен удар, ролите на двамата се разменят, и той впоследствие я приема като част от семейството. Историята е базирана на живота на филмовия продуцент Роджър Лий. Въпреки отличните отзиви за изпълнението й, актрисата Ип казва, че за момента не се занимава с нови проекти. Тя признава, че в много придирчива и избира дълго проектите в които е канена да участва. Не пропусна да добави обаче, че й се иска да се пробва като режисьор на филми за връзките между хората.

1. Piano in a Factory

На церемонията по връчването на наградите на 14-я международен кинофестивал в Шанхай, филмът „Желязното пиано", описващ съдбата на обикновен човек, грабна 4-те големи награди – най-добър филм, най-добър кинорежисьор, най-добра мъжка роля и най-добра женска роля. Той е и носителят на най-много награди от кинофестивала от създаването му преди 7 години насам. Режисьорът на кинолентата Джан Мън идва от малък град в североизточен Китай Тиелин. Той успява да съхрани специални спомени от родния си край, както и уникалното чувство за хумор на хората от североизточен Китай. Това чувство за хумор ясно проличава във втория му филм „Желязното пиано". Действието на филма се развива в началото на 90-те миналия век в град Аншан провинция Шънян. Чън Гуейлин губи работата си и сам основава музикална група, която свири по сватби и погребения, както и при откриване на магазини, за да се издържа. Въпреки че животът не е лесен, Чън Гуейлин има голяма мечта, да подготви дъщерята Сяо Иуан за пианистка. Съпругата Сяо Дзю излиза с богат бизнесмен, и иска развод с Чън Гуейлин, даже и се бори с него за попечителство на дъщерята. За да купи пиано за дъщеря си, Чън Гуейлин опитва всички варианти, като търсене на пари в заем, да открадне училищното пиано, но без резултат. Най-после в библиотека намира една книга на руски как да се изработи пиано, тогава заедно с приятелите си решава да направи пиано за дъщеря си. Най-накрая Чън Гуейлин създава своето „желязно пиано". Относно името на филма, режисьорът Джан Мън пише в своя микроблог : „Филмът се казва „желязно пиано", защото в центъра на сюжета е „железният характер" които създават пианото; това е идеята която филма се опитва да внуши, както и целите на хората борещи се за приятелство и уважение".

Нискобюджетната комедия, бе посрещната с бляскави отзиви от професионалистите в индустрията и филмовите критици, прожектирана е на безброй международни филмови фестивали.