Фестивалът Блек Рабит (Black Rabbit music festival), бе едно от дългоочакваните събитие този месец за стотиците почитатели на музиката китайци както и чужденците пребиваващи в страната. Този чудноват, фънки фестивал, с леко странно име и талисман, въпреки, че се провежда за първи път, определено не разочарова. Разбира се, повечето подобни мероприятия в Пекин се опитват и успяват да привлекат големи международни звезди, но още с обявяването на списъка си, Блек Рабит очевидно показа, че е на съвсем различно равнище или поне с една класа по-напред. Това обаче не е никак учудващо, имайки предвид кой стои зад организацията на събитието. Компания Сплит Уоркс са известни с това, че успяха да привлекат групата Соник Ют на турне в Китай през 2007г., и може да се разчита на тях да изнесат добро шоу. И докато някои елементи на фестивала Блек Рабит не бяха съвсем доизпипани, организаторите все пак показаха добро шоу с помощта на бандите, които присъстваха.
Самата аз не бях през целия ден на фестивала, но това което успях да видя е множеството чужденци в публиката. Най-вероятно това се дължи на корицата на англоезичното списание Сити Уикенд (разпространяващо се в страната), и най-вече на световноизвестните имена като рапъра Лудакрис и рокаджиите Thirty Seconds to Mars, които веднага привлякоха интереса на запалените фенове. С риск да преувелича, присъствието на чужденците, особено чуждестранни студенти, бе дори по-голямо от местното. Което означаваше, че за популярни китайски банди като PK14, зрителите пред главната сцена бяха нищожни, докато за изпълнението на Лудакрис, тълпата бе внушителна.
Еднодневният фестивал бе разделен общо казано на три части, заради трите си сцени, на които бяха разпределени различните групи по жанрове. На едната от тях наречена Street Jam, се подвизаваха а хип хоп групи от страната и чужбина, като най-известното име сред тях бе на Grandmaster Flash. В близост до нея бе разположено баскетболно игрище, на което сравнително популярни играчи заедно със запалените фенове на играта, можеха да премерят сили. Другата сцена, с привличащото име Oblivion (забрава), бе събрала на едно място местни и чужди изпълнители и банди, свирещи в различни жанрове. Най-голям интерес обаче предизвика главната сцена, където се подвизаваха големите имена, като Лудакрис и Thirty Seconds to Mars, които закриха фестивала с 40 минутно изпълнение.
Въпреки опита на организаторите да разположат сцените в близост една до друга, феновете трябваше да обикалят за да стигнат до сцената и изпълнителя, който искат да видят. Поради непредсказуемите промени в графика, въпреки 5 минутното разстояние от централната сцена до Обливиън, се случваше да пропуснеш изпълнението на бандата, която си се надявал да видиш. Имаше разбира се и малка зона встрани от главната сцена, където се предлагаше храна като хотдог, пица, хамбургери както и коктейли.
Въпреки някои не дотам изпипани детайли, трябва да се отбележи че организаторите се справиха доста добре и представиха едно много добро шоу, имайки предвид че фестивалът се провежда за първи път. Американските рокаджии от Thirty Seconds to Mars не разочароваха с изпълнението си, но пяха по-кратко от обявеното в програмата. Сплит Уоркс и Тайхъ, главните организатори, заслужават адмирации за усилията си и успешния фестивал. Нека се надяваме, че другата година ще ни изненадат с още по-впечатляващи имена от музикалния свят и още по-добри шоу.
Тази година, като никоя друга, фестивалите в Китай изникнаха като гъби, когато само до преди 10 години, те можеха да се преброят на пръстите на ръката. Поради голямата конкуренция в привличането на публика, китайските фестивали се опитват да включват и повече международни звезди. През 2010г. Шиниъд О'Конър пя на фестивала Холисланд, а през май тази година Мистър Биг зарадваха китайските си фенове на Миди фестивала. Според някои прогнози, около 100-те китайски музикални фестивала през тази година, ще привлекат около 3 млн. души. Ерик де Фонтеней, основател и президент на американската медийна компания Music Dish, която работи за популяризирането на китайските фестивали на западните пазари счита, че броят им ще продължи да нараства до момент, в който е вече твърде голям за да привлекат прилична аудитория, и тогава ще настъпи етап на консолидиране. Той не се ангажира с прогнози кога ще се случи това, но според него нещото, което би отнело десетилетия на запад да се развие, в Китай се случва в рамките на години. „Това е едно от нещата, които правят тукашния пазар толкова привлекателен", каза в заключение Фонтеней.
