На 18 и 19 ноември т.г. столицата на Бразилия е домакин на деветнадесетата среща на върха на страните от Г-20. Форумът в Рио де Жанейро е под председателството на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва и е под мотото „Изграждане на справедлив свят и устойчива планета“.
„Най-важното по време на тази среща ще бъде да се съхранят такива ключови институции като ООН и „площадки” за разговори и дискусии като Г-20” – коментира в специалното си интервю за Китайската медийна група известният български професор, д-р на философските науки и история Нако Стефанов, който разглежда няколко възможни варианта като резултат от форума на върха.
В. Проф. Стефанов, нека да се върнем малко назад, припомнете моля първоначалните стъпки и основните цели на групата на Г-20, още при нейното създаване? Защото това има значение в еволюцията и бъдещото развитие на отношенията вътре, както и за срещите между страните-членки, включително и настоящата.
О. Г-20 е междуправителствен форум, включващ Европейския съюз, Африканския съюз-блок от 55 африкански държави, и 19 суверенни държави. Това са Бразилия, Аржентина, Австралия, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Обединеното Кралство, Република Корея, Русия, Саудитска Арабия, Турция, Франция, ЮАР и Япония. Г-20 води началото си от срещата на върха на Г-7 (7-те най-развити капиталистически държави) в Кьолн през юни 1999 г. Групата официално е създадена на срещата на финансовите министри на Г-7 на 26 септември 1999 г. Тази първа среща се провежда на 15-16 декември 1999 г. в Берлин. Формулировката на целите на форума е разглеждането на основни въпроси, свързани с глобалната икономика, като международната финансова стабилност, изменението на климата и устойчивото развитие.
В. И каква е ситуацията днес? Ако може да ни дадете и някои конкретни данни?
О. Г-20 днес се състои от най-големите икономики в света, включително индустриализирани и развиващи се страни. На тях се падат около 80% от брутния световен продукт, 75% от международната търговия, 2/3 от световното население и 60% от земната суша.
В. В средата на ноември страните-членки на Г-20 се събират за 19-и път, в столицата на ротационния председател на форума – Бразилия? Какво можем да очакваме? Кои от световните лидери се очаква да присъстват? И бихте ли ни казали повече за някои от по-характерните и различни позиции на някои държави-членки, които се очаква да бъдат изразени?
О. Като правило в срещата на Г-20 през ноември 2024 г. ще участват съответните висши ръководители на съответните държави. Предвижда се от страна на КНР да присъства Си Дзинпин. Руският президент Владимир Путин е отказал да бъде на срещата поради това, че Бразилия е ратифицирала т.нар. Римски статут. Същият е международен договор, който установява в подписалите страни юрисдикцията на Международния наказателен съд, понякога погрешно наричан Хагски трибунал. Освен всичко друго, статутът определя функциите и структурата на съда, както и категориите престъпления, които той има правомощия да разглежда. Към 2023 г. има 137 държави сред подписалите го, но само 123 държави са ратифицирали договора. Руската федерация е отказала да ратифицира Римския статут като заявява, че МНС е политически ангажиран и не е напълно независима правосъдна институция.
На срещата в Рио де Жанейро са поканени също като отделни страни Ангола, Боливия, Ватикана, Виетнам, Египет, Испания, Катар, Колумбия, Малайзия, Мозамбик, Нигерия, Норвегия, Обединените арабски емирати, Парагвай, Португалия, Сингапур, Танзания, Уругвай и Чили.
Като предварителна подготовка във връзка с „Г-20 2024“ се проведоха няколко срещи, обсъждащи темите, какво следва да се дискутира на предстоящата среща на върха. По време на двудневна среща в Рио де Жанейро на 31.1-1.2.т.г. между външните министри на Г-20, предложена от Бразилия, приемащата страна издигна девиза на бъдещата среща Г-20 -2024“- „Изграждане на справедлив свят и устойчива планета“. А като основни приоритети на дневния ред са поставени:
• Социално включване и борба с глада;
• Енергиен преход и устойчиво развитие в неговите социални, икономически и екологични аспекти;
• Реформа на институциите за глобално управление.
По време на срещата на външните министри групата на 20-те се съгласява да настоява за преразглеждане функционирането на Организацията на обединените нации(ООН), на Световната търговска организация(СТО) и на многостранните кредитори. Реформата на световните институции е дългогодишен призив на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва. Сред предложените за ООН промени са призивите на Г-20 за реформа на Съвета за сигурност с разширен състав, който да подобри представителството на слабо представените и непредставените региони и групи. Настоява се също така за по-представителен Секретариат на ООН с прозрачност, справедливо географско разпределение и баланс между половете.
Г-20 вижда СТО като „незаменима институция“, която е добре функционираща система за уреждане на търговски спорове. Наред с това се призовава за политики, които дават възможност за търговия и инвестиции като двигател на растежа и просперитета.
Реформата на международната финансова архитектура предполага от една страна да се настоява за повече финансиране за развиващите се страни, за да могат последните да се борят с бедността и да се справят с глобалните предизвикателства, включително изменението на климата, но от друга се призовава за засилване на представителството и гласа на развиващите се страни в процеса на вземането на решения.
Наред с това в рамките на дискусиите между външните министри възникват разногласия, свързани преди всичко с приложението на Бразилия за ролята, която да поеме Г-20 за разрешаване на съвременните международни кризи. В случая се фокусира върху конфликтите в Украйна и Газа. По този повод от страна на МВнР на Руската федерация, още преди срещата е заявено, че включването в дневния ред на Г-20 по инициатива на Запада на непрофилни въпроси, като този, свързан с Украйна, е неприемливо и разрушително.
Но още в самото начало на срещата бразилският външен министър Мауру Виейра отбелязва, че трябва да се обърне специално внимание на конфликта в Украйна и палестинския въпрос .При това той подчерта, че Бразилия не приема разрешаването на съществуващи проблеми с помощта на военни средства. И въпреки, че Г-20 е създадена с цел да обсъжда икономически и финансови проблеми организацията може да изиграе важна роля за това да се седне на масата на преговорите.
Интересна позиция в това отношение заема САЩ. Държавният секретар Антъни Блинкън, още на предварителна среща с бразилския президент Лула да Силва, изразява мнението, че - „...що се отнася до украинския конфликт американската страна не вижда условия за дипломация”!
Още по-сложна е ситуацията във връзка с палестинския проблем, тъй като след като Лула да Силва в свое изказване сравнява действията на Израел с хитлеристкия Холокост, той е обявен от правителството на Нетаняху за „персона нон грата“.
На заседание, проведено на 25 юли т.г. между финансовите министри и управителите на централните банки във връзка с подготовката на „Г-20- 2024“ дневният ред на предстоящата среща на върха се съсредоточава върху вече представените по-горе икономически и финансови проблеми. В документ от три страници подробно се описват реформите, за които страните се договорили по три различни направления: ООН, международната финансова архитектура и многостранната търговска система.
Накрая бих искал да отбележа, че в съвременната обстановка на ескалация на напрежението в глобален план, съществува значимо разделение между позициите и политиките на „Глобалния Юг“, „Колективния Запад“ и „Геополитическия Изток“. И за да няма разочарование от деветнадесетата среща на Г-20, е важно да се разбере, че не бива да се очакват някакви „пробивни” решения в близко бъдеще. И това е вярно, дори по отношение на основните направления, влезли в съгласувания гореспоменат документ. В случая най-важно ще бъде да се съхранят такива ключови институции като ООН и „площадки” за разговори и дискусии като Г-20.