В специално интервю за КМГ разговаряме с геолопилитическия анализатор и експерт по международни отношения и политика проф. Иво Христов по повод срещата на Г-20 в бразилската столица, както и по някои други актуални въпроси след изборите в САЩ.
В. Проф. Христов, срещата на върха на страните от Г-20, под председателството на Бразилия, която ще се проведе на 18 и 19 ноември под мотото „Изграждане на справедлив свят и устойчива планета” ще събере лидерите на страните-членки в Рио де Жанейро, като се очаква те да обсъдят някои от приоритетите на бразилското председателство. Сред темите са борбата с бедността и глада, енергийния преход и трансформация, реформи на институциите и глобално управление. Какви са Вашите очаквания от тази среща?
О. За съжаление не очаквам нищо особено от тази среща, тъй като, според мен тези срещи на Г-20 вече от доста време са се превърнали във формални „говорилни”, за размяна на дипломатически куртоазии. Разбира се, там по-важното, което се случва не е на сцената и на подиума, а е онова, което се случва „в кулоарите” и зад кулисите - тоест срещите и разговорите между формални и неформални лидери. Г-20 е изживяла времето си структура, която се опитва да съчетае несъчетаемото, да съчетае доминиращите сили – САЩ и техните васали в Европа и в Азия , с нововъзникващи алтернативни центрове на силата като Китай – на първо място, като Русия, Южна Африка, Бразилия и други. Тоест - опитват се по някакъв начин да инкорпорират сегашния хегемон и неговата прислуга с нарастващите нови алтернативни центрове на силата, които имат абсолютно противоположни интереси. Бих казал дори, че изначално в тази организация е заложена нейната смърт! Тя не може да съгласува взаимоизключващи се интереси! И така ще продължи още известно време, а след това ще видим!
В. Смятате ли че БРИКС е алтернатива на Г-20?
О. Според мен БРИКС също е едно обединение за координация, консултации и съдействие, но дали ще премине в някаква алтернатива на сега съществуващия институционален дневен ред и организация на силите или не, е въпрос на бъдеще. На този етап също не възлагам огромни очаквания и на БРИКС. Разбира се, там основните движещи сили са Китай, Русия и Индия – този особен триъгълник, в който има и напрежение, но има и много общо.
Това, което мисля, че е по-важно да се наблюдава е какво ще се случи през следващите няколко години с идването на Доналд Тръмп на власт.
В. Какви са Вашите прогнози за бъдещите отношения между Китай и САЩ след изборите в САЩ и идването на власт на Тръмп?
О. Прогнозирам, че отношенията между Китай и САЩ рязко ще се изострят, те отдавна са в това русло, но сега с новата администрация, ще се изострят още. Много важна ще бъде позицията на Русия в този конфликт. И, разбира се, това ще даде отговор и на очертанията на новия глобален ред на силите в 21-и век. Всъщност, за да разберем как функционира съвременния геополитически свят, би било добре да си припомним думите на Хенри Кисинджър, който беше казал, че за да знаем каква е архитекториката на силата между един особен триъгълник – триъгълникът САЩ – Русия и Китай. Американската политика, вече над 50 години, винаги е била такава, че да накара другите два върха на триъгълника – тоест Русия и Китай, винаги да бъдат обединени срещу единия връх – САЩ. За пръв път обаче, може би ще бъдем изправени пред геополитическа ситуация, при която двата основни ъгъла на триъгълника – Русия и Китай – може би ще се координират в своите усилия и тогава ще се постави под въпрос статута на хегемона – тоест на САЩ!