В ексклузивно интервю за КМГ, непосредствено след приключването на срещата на високо равнище на страните от БРИКС в столицата на Татарстан - Казан, проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов споделя мнението си за уникалността и знаменателността на тази среща, за резултатите от нея, както и за някои коментари и интерпретации в западни и американски медии, свързани с предопределянето на решаващи събития в глобалния свят. Известният български професор отделя специално внимание и на разговорите между руския президент Владимир Путин и китайския му колега Си Дзинпин.
В. Проф. Стефанов, моля кажете ни мнението си за току-що завършилата среща на високо равнище на страните от БРИКС, която се проведе от 22 до 24 октомври т.г. в, в руския град Казан – защо, според Вас, тя ще остане знаменателна в историята?
О. Тази среща на високо равнище се оказа наистина знаменателна по много начини. Първото, което се набива на очи е, че утвържденията на западните политици и поддакващите им средства за масова информация за изолацията на Русия, се оказаха неверни. По признание на Си Ен Ен това, че „Владимир Путин организира среща на върха с повече от дузина световни лидери, дава сигнал, че въобще не е изолиран“. Особено показателна бе визитата на Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш на срещата в Казан. Както и да се коментира разговора на Гутериш с Путин и заетите позиции от страна на Генералния секретар на ООН самото му присъствие и здрависване с Путин е свидетелство, че той не поддържа позицията на „Колективния Запад“ на демонизация на руския президент. Така или иначе, участието на представители на 36 държави ясно показва, че въпреки натиска от Запад все повече и повече държави от т.нар. „Глобален Юг“ обръщат поглед към БРИКС.
Искам отново да подчертая, че тази среща беше наистина на високо равнище, защото с изключение на президента на Бразилия - Луис Инасио Лула да Силва, който отсъстваше по здравословни причини, всички останали ръководители на страните, основали през 2006 г. БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) + Република Южна Африка (присъединила се през 2010 г., при което асоциацията става БРИКС), бяха активни участници в разговорите и дискусиите в Казан.
Общо на срещата присъстваха представители на 36 страни, като 22 от тях бяха представени от висшите си ръководители. Сред тях бяха и ръководителите на новоприсъединилите се Етиопия, Египет, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Следва още в самото начало да отбележим, че в рамките на ежегодните срещи на високо равнище във формата БРИКС, се вземат решения, които определено имат глобален отзвук. Срещата на върха в Казан не беше изключение.
Често пъти наблюдателите и анализаторите по света разглеждат БРИКС като общност от държави, конфронтиращи се със страните от Г-7, известни още като ядро на т.нар. „Колективен Запад“. В прословутата седморка на Г-7 влизат САЩ, Япония, ФРГ, Франция, Великобритания, Италия и Канада. Едно от главните обвинения отправяни от Г-7 към БРИКС е, че ключови държави от тази асоциация оспорват „базирания на правила международен ред“.
Забравя се обаче, че тези правила са създадени именно от „Колективния Запад“. Те са така формулирани, че да ползват и обслужват именно самия този Запад. Досега същият аргументираше своето право да създава правила и да принуждава другите да ги следват на основата на своето икономическо, технологическо и прочее превъзходства. Но тези времена на превъзходство постепенно отминават и вече по данни на Статистическия сборник на ЦРУ /Централното разузнавателно управление/ на САЩ, съвкупният БВП на досегашните пет члена на БРИКС, измерен по паритет на покупателната способност, превъзхожда този на Г-7. Или просто казано съвкупният БВП на БРИКС-5 е 55 трилиона 26 млрд. щатски долара, а на Г-7 е 45 трилиона 122 милиарда щ.д. за 2023 г.
Погледнато през призмата на темповете на развитие на стопанствата на двата блока предимствата определено не са в полза на „Колективния Запад“. И в план технологическо превъзходство било в областта на ключови високи технологии или такива във военната сфера „Колективният Запад“ все повече и повече отстъпва на КНР в първия случай, и на Русия във втория.
Водещите страни на Запада вместо да се „вгледат“ в себе си, в създадения неолиберален модел и защо губят своите предимства, изграждани още в далечното минало благодарение на колониализма и в по-нови времена в резултат на неоколониализма, тръгнаха по пътя на политиката на „сдържане“ на т.нар. държави на „Геополитическия Изток“, т.е. Руската федерация и КНР. В рамките на тази политика се стига до екстремно напрежение, каквото се наблюдава при конфликта в Украйна, както и конфронтацията в Източнокитайско и Южнокитайско морета.
В. По време на срещата се проведоха редица разговори между висшите ръководители на страните. С особено внимание се следяха срещата и разговорите, които проведоха Владимир Путин и Си Дзинпин. Моля кажете ни мнението си за тези разговори?
О. По повод на взаимоотношенията КНР-Русия известното американско списание “National Interest”, малко преди срещата в Казан напомни за т.нар. „Триъгълник на Хенри Кисинджър“. Навремето това беше външнополитическа стратегия, разработена по време на войната във Виетнам за управление на отношенията между Съединените щати, Съветския съюз и Китай. Идеята на тази стратегия бе да се използва тогавашното съперничество между СССР и Китайската народна република за укрепване на американските геополитически и дипломатически интереси и поддържане на баланса на силите между трите страни в полза на Щатите. «National Interest» поставя в пряка зависимост от действията на САЩ това, че Русия и Китай, въпреки всички според списанието «обективни ограничения на това партньорство», максимизират сътрудничеството по ключови въпроси на сигурността. И това, подчертава изданието, не е абстрактна „ос от авторитарни сили“, а обикновена „реална политика“. Ако Съединените щати увеличават военното си присъствие в Азия, тогава Китай ще направи същото, а Русия изглежда като естествен партньор. В тази своя завоалирана критика на действията на правителството на САЩ списанието прави извода, че все още има възможности за „вбиване на клин“ между Русия и Китай. Просто трябва да се възприеме подхода по времето на президента Ричард Никсън, който се възползва от китайско-съветското разделение, за да утвърди американските интереси.
Но реалният процес на взаимодействията между КНР и Русия изразен на площадката на срещата на високо равнище на БРИКС 2024 демонстрира, че надеждите на американския «истеблишмънт» за възможността да се вбие клин между Русия и Китай са напразни. Обратното срещата между Путин и Си Дзинпин, проведеният разговор и дадените след него заявления свидетелстват, че отношенията между двете страни минават на качествено ново равнище.
Руският лидер нарече отношенията между Руската федерация и Китай модел на сътрудничество между двете държави. Той отбеляза, че „многостранното сътрудничество е равнопоставено, взаимноизгодно и абсолютно неконюнктурно по своя характер“, както и подчерта, че сътрудничеството между РФ и КНР е един от основните стабилизиращи фактори в света; страните увеличават координацията в областта на глобалната сигурност и справедливия световен ред. Като доказателство се дава факта, че расте стокооборотът с 4,5% на годишна база спрямо миналия период, въпреки негативното въздействие на външни сили.
От своя страна китайският ръководител сподели, че сътрудничеството между Русия и Китай продължава да се развива във всички области, независимо от външната обстановка. Според него сериозните промени и трансформация на международната ситуация няма да могат да разклатят „убедеността в ненарушимостта на дълбоката, вековна дружба между народите и ненарушимостта на чувството за дълг на Китай и Русия като велики сили.”
Си Дзинпин потвърди, че въпреки затруднените външни обстоятелства търговията и сътрудничеството във всички области активно се увеличават, а големите съвместни проекти функционират гладко.
В. Какви други знаменателни моменти могат да бъдат акцентирани по време на срещата в Казан?
О. Изключително важен момент по време на срещата на БРИКС 2024 бе този, че лидерите на Китай и Индия проведоха първите си преговори от почти пет години насам в кулоарите на БРИКС по повод на граничния конфликт между тях, произтекъл през май-юни 2020 г. в Галванската долина в Хималаите, както и този от декември 2022 г. случил се в окръг Таванг на индийския щат Аруначал-Прадеш. Териториалният спор между двете държави води своето начало от 1951 година с редица преки сблъсъци във времето след това. Фактът, че в Казан се записа споразумение за разрешаване на този граничен конфликт говори, че въпреки разногласията между двата азиатски гиганти, те имат общи стратегически интереси в създаването на един нов многоцентричен свят. На основата на тези интереси се формира атмосфера на съгласие по това, че трябва да се търси път за преодоляване на различията и търсенето на „modus vivendi“.
В. На БРИКС-2024 не бе постигнато единство за въвеждането на обща парична единица – се окаже ли това някакво влияние върху зависимостта от американския долар?
О. Наистина, по време на срещата не бе постигнато единство за обща парична единица, но стана ясно, че използването на собствените валути в разчетите между страните-членки на БРИКС се увеличава. Това рано или късно ще облекчи процеса към въвеждането на обща разчетна единица и избягване на зависимостта от щатския долар. В тази връзка множество международни коментатори, особено от страна на Запада, обичат да спекулират за значими слабости на асоциацията БРИКС, характеризираща се с дълбоки и непреодолими различия между отделните страни. А също така и за невъзможността да се формулира ясна и силна воля, каквато се наблюдава в случая с Г-7, ЕС и други подобни създадени от Запада междудържавни платформи.
Именно в свободната дискусия е силата на БРИКС, с което той привлича държавите от Глобалния Юг и не само тях. Това, че не се налага една единствена воля на доминираща сила или сили, че едно или друго решение за да се приеме е нужно съгласие на всички. Ключов е принципът на съвместното взаимноизгодно развитие, който изхожда при сътрудничеството от реалните нужди на страните, от създадените традиции и практическите възможности на всеки един участник.
В крайна сметка ако може с няколко думи да дадем оценка на срещата на високо равнище БРИКС 2024, проведена в град Казан на Руската федерация, ще отбележим, че тази XVI среща стана още една решаваща стъпка към формирането на многоцентричен свят.