На 22-24 октомври в столицата на република Татарстан, Русия, ще се проведе среща на БРИКС, на която ще участват лидерите на 24 държави, както и делегации от общо 32 страни. По данни на руските домакини, това ще бъде най-голямото външнополитическо събитие, което се провежда в страната. Тази ключова среща ще има две части - среща на страните-членки на БРИКС под наименованието "Засилване на многостранността за равноправно глобално развитие и сигурност", както и срещи във формата БРИКС+ на тема "БРИКС и Глобалния Юг: Изграждане на бъдещето на света заедно".
Ако преди няколко години БРИКС беше все още в относително ограничен формат и нямаше добре изградени механизми, структури и визия, то днес организацията предизвиква интерес в целия Глобален Юг и десетки страни от всички континенти искат да станат членки, не на последно място заради активната работа на държави като Китай, които показаха алтернативен модел на глобализация, който не предполага загуба на национален и икономически суверенитет, нито пък на цивилизационна идентичност. Допълнителен импулс в рязкото и бурно развитие на БРИКС оказаха и едностранните действия на Съединените щати и някои техни съюзници срещу Русия, Китай и редица страни от Глобалния Юг.
Така например, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които десетилетия наред бяха съюзници на Америка, днес са страни-членки на БРИКС, особено след като Вашингтон започна да замразява чужди активи и да използва доларовата финансова система за натиск срещу държавите, които не му се подчиняват. Нещо повече, дори една Турция, която е страна-член на НАТО, днес официално иска да се присъедини към БРИКС. Дали това ще стане е отделна тема, защото Русия, която е от основоположниците на БРИКС, смята, че не може страна-членка да е член и на военни съюзи, които са насочени срещу някой в самия БРИКС.
На формата БРИКС + ще има представители от Азия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка, освен десетте страни-членки, които са Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Египет, Иран, Саудитска Арабия, Етиопия и ОАЕ. На този етап още 34 държави имат заявен интерес към членство в БРИКС. На този етап последната държава, която изрази интерес от членство в организацията е Шри Ланка, което според експерти отразява желанието на Глобалния Юг за стабилност и сътрудничество на фона на забавянето и проблемите на световната икономика, както и безотговорните действия на Вашингтон и съюзниците му в това отношение.
Самият външен министър на Шри Ланка, Виджита Херат заяви, че страната му смята БРИКС за ефективно партньорство с цел реализирането на аспирациите за взаимно изгодно сътрудничество, мир и развитие в рамките на многостранната дипломация и духа на Хартата на ООН. Освен Шри Ланка други страни, които напоследък също изразиха желание за присъединяване към най-бързо растящата международна организация са Пакистан, Беларус и Малайзия.
В рамките на срещата ще се проведат различни формати, от разговори на лидерите на страните до диалог между министрите на здравеопазването, икономиката и дори представители на висшите образователни институции.
БРИКС по същество представлява алтернативна платформа за диалог между държавите и цивилизациите, както и за равноправно сътрудничество, което не е основано на хегемонията на една страна. В духа на организацията е залегнала китайската концепция за взаимноизгодно сътрудничество, при което всички да са доволни. Всички страни в организацията са обединени от каузата за развиването на своите икономики, международно сътрудничество и стабилност, на фона на геополитическия хаос, който виждаме днес по света.
Част от амбициозните цели на организацията включват намаляване на последствията от глобалната икономическа криза, подобряване на живота на буквално милиарди граждани, постепенен и устойчив преход към високите технологии в различни сектори. И, разбира се, връщане към равноправния и многостранен диалог и уважение, които да заместят неоколониалния и хегемонистки манталитет, които няколко държави се опитват да наложат в международните отношения. В това отношение е показателно, че БРИКС няма началници, центрове, генерални секретари, закони, правила и не задължава страните-членки да правят това или онова срещу националните си интереси.
Това рязко контрастира с визията на някои политици в Съединените щати, които очакват всички страни по света да се отказват от националните си интереси и аспирации, за да следват генералната линия на Вашингтон.
С новите си 5 страни-членки днес БРИКС представлява 37,3 процента от световния брутен вътрешен продукт и 45 % от човешкото население, а присъствието му в Близкия изток и Африка е сериозно засилено, което пък действа като фактор за стабилност в тези региони, които иначе са раздирани от войни, конфликти, чуждестранни намеси и икономически проблеми.
Нещо, което мнозина очакват да видят е стартирането на платежна система на БРИКС, която да се използва от страните-членки, като алтернатива на действащите западни системи, използвани за оказване на политико-икономическо влияние и натиск. За да се формират обаче, нови платежни системи и единна валута на страните от БРИКС, както казват експертите, е необходимо да се урегулират конфликтите, да се ликвидират външнотърговските бариери, както и да се формира постепенно единна парично-кредитна политика.
В това отношение руските домакини имат идеи, сред които например създаването на алтернативна разчетно-платежна инфраструктура, в която да се използват националните валути, цифрови финансови активи и цифровите валути на страните-членки. Това, според експерти, би разширило търговските връзки между страните-членки, както и би привлякло допълнително инвестиции.
Особено ще се следи пристигането на китайския лидер Си Дзинпин в Казан. Той заяви, че ще присъства на срещата "за продължаващо задълбочаване на разговорите по стратегическите въпроси". Очаква се също така, Си Дзинпин да проведе и двустранна лична среща с домакина Владимир Путин.
Освен това, на срещата на БРИКС ще се обсъжда по-нататъшното развитие и разширение на организацията, която както вече споменахме, е обект на интерес от десетки държави. Според турската Haberturk, на срещата например ще се разгледа и кандидатурата на Турция. Неслучайно самият президент Реджеп Тайип Ердоган ще присъства на нея. За следящите азиатските събития е интересно също, че на срещата ще присъства и президентът на Монголия Ухнагийн Хурелсух, чиято страна има ключови партньорства, както с Русия, така и с Китай.
Очаква се Русия да предложи подписването на меморандум за взаимодействие по информационната безопасност, както и на разработения от нея "Кодекс на етиката в сферата на изкуствения интелект". Москва, Пекин и другите страни-членки имат намерение да засилят сътрудничеството и по въпросите на борбата с корупцията, митническите и антимонополните сфери, а също усилена работа в областта на устойчивото развитие, климата и енергетиката. Тук интересно е, че се акцентира на това, че климатичните цели не трябва и няма да възпрепятстват икономическото развитие на страните-членки, което рязко се отличава от подхода, например, на държавите от Евросъюза.
По същество на тази предстояща среща на БРИКС съюзът ще затвърди своето развитие и разширение, формирайки собствен подход на развитие, различен от западния идеологически дискурс в политиката, икономиката и енергетиката. А това е важно, защото страните от БРИКС са основните енергийни гиганти на света, а също и основни производители на възобновяеми енергийни източници (по-конкретно Китай е най-големият такъв производител). Страните от БРИКС произвеждат 3/4 от световния обем на въглища, 40 процента от природния газ и 40 % от глобалния нефтодобив.
Има предложение на предстоящата среща да се учреди и Медицинска Асоциация на БРИКС, която да пусне система за предупреждения за рисковете от болести и инфекции.
Най-важното на срещата на БРИКС обаче, е формирането на нов световен ред, който засега изглежда по-справедлив и уважава мнението на всяка страна-членка и не само. Дори американското издание Foreign Affairs призна, че "бъдещето на БРИКС ще стане определящо за световния ред". Истината е, че епохата не хегемонията на една отделна държава си отива и БРИКС е предвестник на фактическия многополюсен световен ред, както и на глобалната общност на споделената съдба - идеята, която роди мисълта на Си Дзинпин. Общност, която предполага съвместно решаване на глобалните проблеми и предизвикателства пред човечеството, без това да компрометира националния суверенитет, сигурност и интереси на народите по света, за разлика от досегашните хегемонистични и неоколониални проекти.