Филипините не успяха да се справят правилно или поне да облекчат териториалния си спор с Пекин в Южнокитайско море поради „дипломатическото разделяне“, настъпило през последните години не само между Филипините и Китай, но и между Манила и други членове на АСЕАН, както и в самата вътрешна стратегическа политика на Филипините“, се казва в статия, публикувана наскоро от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).
Статията, озаглавена „Дипломатическо разделяне в Южнокитайско море“, посочва, че неотдавнашните търкания между Филипините и Китай в Южнокитайско море „прикриват по-дълбоко дипломатическо разделяне, което се случва през последните няколко години на три нива: първо, между Филипините и Китай; второ, във Филипините за установяване на вътрешна стратегическа политика и трето, между Филипините и други държави от Югоизточна Азия“.
„Ситуацията се изостря от отсъствието на Министерството на външните работи на Филипините като лидер на вътрешната стратегическа политика за Южнокитайско море, както отбелязват филипинските анализатори. Видната роля на морските правоприлагащи агенции и армията на Филипините е от решаващо значение за сигнализирането за решимостта на страната през последните години, но без силно и здраво дипломатическо ръководство този сигнал може да се изгуби в тактическия шум, размивайки стратегическите му ефекти“, се отбелязва в статията.
Относно търканията между Филипините и други членове на АСЕАН, в статията се посочва: „Манила смята, че нейните приятели от Югоизточна Азия са я изоставили в час на нужда и то не за първи път. Държавите от Югоизточна Азия междувременно смятат, че Филипините са се отдалечили твърде много от Китай и са твърде войнствени“.
В коментар за статията проф. Ли Хайдун от Китайския университет за външни работи казва пред Global Times, че подходът, който Филипините са възприели по въпроса с Южнокитайско море, е проблематичен и не носи никаква значима полза за страната.
„Всъщност не страните от Югоизточна Азия изоставиха Филипините, а Манила, при настоящата администрация, се превърна в проблем за региона, поставяйки пречки пред сътрудничеството и просперитета, и добавяйки рискове от блокова конфронтация, която не е от полза и единствено служи на хегемонистичните интереси на външни сили. Никой не иска да играе или да бъде изигран от конкуренцията на великите сили, която провежда Вашингтон“, смята анализаторът.
Според него, настоящата ситуация ще бъде трудно да се промени в рамките на мандата на филипинския президент Фердинанд Маркос-младши. „Това беше решено от естеството на тази администрация, която беше силно повлияна или дори контролирана от САЩ. Когато Филипините успеят да се освободят от влиянието на Съединените щати, тогава те ще могат да развият стабилни връзки не само с Китай, но и с други регионални държави и членове на АСЕАН, и така наречения проблем с „дипломатическото разделяне“ в крайна сметка ще бъде решен“, казва проф. Ли Хайдун.