На 10 октомври тайванският лидер Лай Циндъ произнесе реч, в която отново разви своята „нова теория за две държави“, според която нито континентален Китай, нито остров Тайван трябва да претендират за юрисдикция над другата част. Тази теория е поредната заблуда на тайванските сепаратисти, които целят да постигнат независимост на острова, и на практика подбужда към враждебност и конфронтация между двете страни на Тайванския проток. Предвид факта, че принципът за „един Китай“ отдавна е общоприет консенсус в международната общност, речта на Лай Циндъ за пореден път разкрива намеренията му да подкопае мира и стабилността в Тайванския проток в името на политическа изгода, и го утвърждава в битността му на активист на движението за тайванска независимост и подстрекател към война.
Независимо с какви теории излиза Лай Циндъ обаче, това няма да промени обективният факт, че двете страни на Тайванския проток принадлежат на един и същ Китай и че Тайван е част от Китай, както ясно е посочено в Декларацията от Кайро от 1943 г. и Потсдамската прокламация от 1945 г., според които юрисдикцията над острова принадлежи на китайското правителство. Това представлява важна част от международния ред след Втората световна война и е правна основа на факта, че Тайван е неразделна част от територията на Китай.
Преди 53 години на 26-ата сесия на Общото събрание на ООН с огромно мнозинство беше приета Резолюция № 2758, в която бяха възстановени всички права на Китайската народна република в ООН, а правителството ѝ бе признато за единственият законен представители на Китай в организацията, а представителите на Тайван бяха извадени от организацията и от всички нейни органи. С тази резолюция окончателно бе решен въпросът за представителството на Китай, включително Тайван, в ООН, като беше посочено ясно, че няма „два Китая“, нито „един Китай и един Тайван“. По този принцип няма неясноти и място за двусмислие.