Симеон Миланов
Навършват се 75 години от установяването на отношения между Народна република България и Китайската народна република - годишнина, която се отбелязва сериозно от китайска страна, макар и по-свенливо от българска. А не трябва, защото за три-четвърти век двете страни са изградили изключително добри и приятелски връзки, които поставят на дневен план перспективата за още по-добро и взаимоизгодно бъдеще.
Днес големите геополитически и геоикономически промени се случват в Източна Азия и около Китай, а колебанията в задълбочаване на двустранните ни отношения рискуват да поставят България встрани от най-важните процеси на 21 век. И все пак, въпреки геополитическата конюнктура и някои зависимости, България и Китай успяват да поддържат добри отношения, вси по-нарастваща търговия и сериозни културни връзки, които се изразяват в студентски обмен, изучаване на двата езика и в двете страни, както и общи принципни позиции по някои въпроси. В това отношение позитивна роля от българските институции играе президентската, която приемайки евроатлантическата ориентация на българския политически елит и държава, все пак поддържа добрите традиционни отношения с Китайската народна република.
Днес категорично Евразия и Африка вървят към интеграция по алтернативен модел, различен от наложения от ястребите в САЩ неолиберален модел. Китай и особено сегашният лидер Си Дзинпин, наложиха нов модус операнди в международните отношения, който предполага взаимоизгодно сътрудничество и равноправен диалог, за да могат всички да са максимално удовлетворени и да не се трупа геополитическо напрежение.
Можем да погледнем към страни като Пакистан, Шри Ланка, Казахстан, Саудитска Арабия, ЮАР или дори Сърбия и Унгария, за да видим, че това не са просто хубави приказки, а реален факт. Никой китайски дипломат не си е позволявал да поучава саудитците относно културните норми в тяхната страна, колкото и различни да са те от китайските или пък нашите европейски. Никой китайски дипломат или политик не е заплашвал Унгария със санкции или спиране на големите унгарско-китайски проекти, ако Будапеща не приеме дадена политическа и идеологическа позиция. По-важното, нито един китайски войник не е стъпвал в чужбина освен за съвместни учения или обмен на опит. Това е лицето на нова политика на една велика сила, която на тази база завоюва конкурентно предимство пред Запада в Евразия, Африка и не само. Там, където някои западни страни свалят правителства, налагат неизгодни концесии на местните народи и извличат природни ресурси на многократно по-ниски цени от реалните, Китай предлага уважение, приятелство и изграждането на ивфраструктура, научен и технологически ноу-хау, както и дипломатическа подкрепа по всеки разумен въпрос.
Нещо повече, Китай е единствената страна, която активно работи като миротворец по всички горещи точки на света днес. И тъй като, както конфликтът в Газа и Ливан, така и този в Украйна засягат пряко България с редица последствия като миграция, нарушаване на регионалната сигурност и опасност от ескалация, не можем да не оценим дипломатическите усилия на Пекин да потуши тези войни по такъв начин, че да има минимално недоволство от замесените страни. В Украйна например Китай призовава да се уважава украинският суверенитет, но и да се разберат и уважат руските притеснения за сигурността, както и за придвижването на НАТО на изток.
Наистина можем само да съжаляваме, че повече велики сили не приемат и не прилагат този китайски модел на поведение, който впрочем, както е видно, в дългосрочен план е и по-изгоден. Що се отнася до Балканите, те както винаги са един от двата основни входа на Европа откъм Азия. Другият исторически коридор минава пред южноруските и украински степи, но днес е блокиран заради войната в Украйна и геополигическата намеса на трети страни като САЩ.
Поради това значението на Балканите за връзката между Китай и Европа може само да расте. Факт, който вероятно отдавна е осъзнат от китайците, които успешно развиват заедно с гърци, сърби, северномакедонци и унгарци редица проекти в рамките на големия Един пояс, Един път. От пристанището в Пирея до високоскоростната жп линия Белград - Будапеща, виждаме, че Балканите се преобразяват към по-добро. Не само, че китайските стоки ще стигат по-бързо и лесно до Европа, но и местните страни се развиват покрай тези проекти, пазарът на труда се издига на ново ниво, давайки по-добри и доходоносни възможности на гърци, сърби и унгарци.
На фона на това е странно, че докато в съседна Сърбия има почти 20 милиарда евро китайски инвестиции, то у нас сумата е в пъти по-малка, въпреки че именно България е входът на Европа и основен географски възел или както геостратезите биха казали, сърцето на Балканите.
Причината, разбира се, е чуждото влияние от трети страни и други континенти, което доминира над сериозна част от българската политика и медии. Влияние, което обаче, не успява и вероятно няма да успее да помрачи общото българо-китайска бъдеще и единственият шанс на България да стане модерна, развита и богата страна. Защото няма друга велика сила, която да има интерес да инвестира у нас, нито пък да го прави без политически условия.
Още повече, че днес Китайската икономика продължава да е световният мотор, докато една Германия например, е във фактическа рецесия, Франция има други интереси, а САЩ са далеч и все по-вглъбени в геополитическите битки и игри, още повече, че чисто икономически не са имали и не биха могли да имат интереси тук. Китайското сътрудничество е фактически единственият шанс в България да имаме хубави и модерни пристанища, тунели, пътища, мостове и дори болници и научно-развойни центрове, без да плащаме политическа или идеологическа цена за това.
Прави впечатление, че дори съседна натовска Турция изявява желание за членство в БРИКС, осъзнавайки съвременните геоикономически реалности. И ако за България това е химера на този етап, то все пак развиването на двустранните отношения с Китай и погледът към общото ни бъдеще, е политически и геополитически императив.
Няма алтернатива на това, което Китай прави заедно със сърби, гърци, унгарци, словаци, австрийци, поляци, германци, холандци и турци. И в този смисъл България трябва да изхожда от интересите си и от единствената възможна визия за бъдещия международен ред, а именно, глобалната общност на споделената съдба, която създаде Си Дзинпин, и в рамките на която ще можем, както да даваме своя принос за човечеството, така и да извличаме ползи за родната икономика, запазвайки българската държавност, национална и културна идентичност. За разлика от западния проект, който предполага тотално подчинение на държавността ни, претопяване на българите в ефимерна общоевропейска идентичност, унищожение на родните ни културни норми и ценности и експлоатация на богатствата и благата на нашата земя. Вместо такъв трагичен край, България трябва да намери своето място под слънцето в новия световен ред, който се формира във и от Азия, превръщайки се в мост на приятелството и взаимната изгода между Европейския съюз и Китай.